28 ноември. Неделя.

Седми ден на гражданско неподчинение.

Янукович пристига в Северодонецк. 
Тук се провежда алтернативен Всеукраински 
конгрес на народните депутати и депутатите 
на местните съвети от всички нива. Има делегати 
от 17 области, но основната маса е от Донецка, 
Луганска, Днепропетровска и Харковска област
(източни области на Украйна). 
На конгреса се разглежда възможността за 
организацията на сепаративни данъчна, платежна, 
банкова, финансова системи за югоизточните 
области, както и организацията на референдум за 
създаването на автономия - Югоизточна Украинска 
Автономна Република. (На украински - 
Південно-Східна Українська Автономна Республіка – 
което веднага роди доста шеги – главно за 
интелектуалното ниво на инициаторите на република 
ПiСУАР. Кой здравомислещ човек
би си кръстил така «рожбата»?).

Въпреки решенията на парламента Донецкият 
областен съвет признава за легитимно решението 
на ЦИКза призхнаването на Янукович за победител 
на изборите и решава да проведе референдум 
за създаване на самостоятелна република. 
Предишният ден губернаторът на Харковска 
област е подкрепил сепаратисткото движение 
и е заявил, че областта спира да изпълнява 
финансовите си задължения към държавния бюджет.

Това е откровен шантаж чрез опити за 
разрушаване териториалната цялост на страната. 
Действуващият все още гарант на тази цялост 
Кучма мълчи, а смятащият себе си за бъдещ 
гарант Янукович взима непосредствено участие 
в разделянето на страната, разчитайки да стане 
президент ако не на цяла Украйна,то поне 
на част от нея.

А в Киев протестът достига апогея си. 
Такова стълпотворение в центъра на 
столицата не е имало никога през цялата 
й история. Целият център на града е плътно  
запълнен с хора, нереално е да бъдат всички 
и точно преброени. Кризисна ситуация. 
Комитетът за национално спасение поставя 
на Кучма ултиматум: да уволни Янукович в 
качеството му на министър-председател за 
подпомагане фалшификацията на изборите, 
назначаване на нов състав на ЦИК, уволняване 
на губернаторите-сепаратисти на Донецка, 
Луганска и Харковска област и възбуждане на 
наказателни дела срещу тях. В случай на 
отказ опозицията обещава да активизира 
действията си.

Кучма официално съобщава, че се отказва 
да въвежда извънредно положение в страната, 
призовава към компромис и провеждане на 
нови избори. Той съзнателно поддържа патовата 
ситуация, за да удължи управлението си. 
Съветът по национална безопасност и отбрана 
гласува за урегулиране на кризата с мирни 
средства. Въпреки това информация от 
силовите структури дава повод на Тимошенко 
да заяви, че през нощта се готви силов 
сценарий за разгонване на хората, въвеждане 
на Янукович в президентската администрация с 
изискване на неговата инаугурация. Тя призовава 
хората да издържат до сутринта, а силовиците – 
да не оставят нгарода без защита. «Днешната нощ 
е много важна за нашата борба…ние сме длъжни 
да покажем, че сме сила».

Други членове на Комитета за национално спасение:

«…Тази нощ никой няма право да спи».

«…Колкото повече хора има на улиците, толкова 
по-малко е мъжеството на властта, която се 
страхува да погледне тези хора в очите».

Призивът на Тимошенко мобилизира хората. 
Настъпва тревожна нощ.

В центъра се появяват организирани групи от 
хора, не «оранжеви», подозрителни камиони. 
Край Киев са докарани 15 хиляди души от 
вътрешните войски на МВР.    

В 22.25 докараните от Крим подразделения на 
тези войски под командването на генерал 
Сергей Попков са преведени в бойна готовност 
и с бойно въоръжение тръгват към Киев.

Разквартированите в други места край Киев 
подразделения също едно след друго се готвят 
или вече тръгват към столицата.

Това веднага става известно на всички 
заинтересовани лица. Майданът се мобилизира.

Започва телефонна война. След като не успява да 
се свърже с Кучма, посланикът на САЩ Джон 
Хърбст се опитва посред нощ да си изясни 
обстановката чрез зетя на Кучма Виктор Пинчук 
(известна фигура, милиардер и т.н.)

Началникът на военното контраразузнаване 
генерал-майор Виталий Романченко съобщава 
на Попков, че на Майдана има стотици въоръжени 
сътрудници на СБУ, че в центъра на Киев са 
разсредоточени антитерористични групи и снайпери, 
които са получили заповед да защитават хората от 
чието и да е нападение.

Началник щаба на армията генерал-полковник 
Александър Петрюк предупреждава, че ако 
войските на МВР влязат в града, ще си имат 
работа не само с невъоръжени хора, но и с армията.

Палатъчното градче е защитено от всички страни 
с верига от автомобили. Различни машини и 
автомобили на градските служби излизат на 
централните улици и ги блокират. Много 
лични коли също преграждат улиците, защитавайки 
хората. Те са хиляди, готови на жертви.

Провеждането на операцията става невъзможно. 
Няма увереност, че и специалните войски 
са абсолютно надеждни. Неизвестно е против 
кого ще обърнат оръжието в критичния момент. 
Писмена заповед не е дадена и Попков не рискува 
да си слага главата в торбата: «Аз изпълнявам 
само заповеди, а не съм главно действащо лице».

В 23.55 по пътя към Киев военните колони спират 
и получават заповед да се връщат в казармите. 
Украйна се размина с кървавата чаша.

следва