30 ноември. Вторник.

Девети ден на гражданско неподчинение.

 

Ръководителите на шестте най-големи 
украински църкви изпращат на Леонид Кучма 
призив: «…да привлече към отговорност 
чиновниците, които са виновни за 
фалшификациите на изборите чрез злоупотреба 
с властта, а също така и тези, които осъществяват 
план за разделянето на страната…Народът няма 
да се разотиде по домовете, докато неговите права 
не бъдат възстановени и гарантирани. Хората, 
които са пристигнали в Киев да поддържат 
своите кандидати, днес се побратимяват и 
това доказва, че Украйна е единна в своя 
стремеж да отстоява закона, справедливостта 
и единната държава».

 

Янукович прави последен отчаян опит 
да не се провали, като предлага на Юшченко 
в новото правителство длъжността на мистър-
председател с широки пълномощия. Юшченко 
отхвърля такова «урегулиране на кризата»: 
«…изборите са фалшифицирани…Хората не 
очакват аз да бъда премиер, а някой си там 
президент…Хората питат има ли в тази страна 
политически елит, който да може да отстои 
честните избори или няма».

Запасното предложение на Янукович – и двамата 
кандидати да се откажат от участие в борбата за президентския пост в случай на повторни избори – 
също не намира подкрепа.

 

Кучма пак излиза с предложение към 
противобоствуващите страни да не използват 
сила. Ако се съди по текущата ситуация – да не 
използват сила срещу него. Хората са недоволни от слабостта  на своя лидер (Юшченко. Който правеше 
всичко възможно «елегантно» да удържи ситуацията 
в законовото поле. Всяко по-решително действие на огромната тълпа би дала коз в ръцете на противниците 
на народа) и искат радикални действия. «Пора» 
иска Юшченко да прекрати преговорите с 
«…лицата, осъществили опит за държавен преврат…
За резултат от каквито и да било преговори с Кучма 
и Янукович…може да се смята единственно тяхната 
пълна капитулация».

Студът се засилва, снегът трупа, времето върви, 
а конфликтът не се решава. Страстите се 
нажежават, настроенията се радикализират.

 

Край парламента бушува народната стихия. 
А в залата провластните фракции минават в 
контраатака. Подкупените комунисти минават 
на тяхна страна и образуват мнозинство. Проектът 
на решението за оставката на министър-председателя Янукович и главния прокурор Василиев се проваля. 
Затова пък се приема проект на постановление, което отменя предишното решение на парламента – за недемократичността на изборите и изпращането на 
ЦИК в оставка. (Заседанията на парламента също 
вървяха в директно предаване по ТВ и радиото).

Разгневената тълпа помита охраната и нахлува в 
сградата.

Кучма без силовите структури е господин Никой. Разгонването на парламента, двувластието и 
разцепването на страната изглеждат неминуеми.

  

Председателят на парламента моли хората да не 
завземат зданието, «…иначе ще рухне последната 
опора на демокрацията». Призовава народа да 
почака до утрешното гласуване. В отговор звучи: 
«Днес!». Литвин: «Всичко, каквото зависи от 
парламента, от мен като председател, ще бъде 
направено».

Членове на Комитета за национално спасение 
дават указания за връщане на Майдана: «…можем 
да спечелим победата с конституционни методи», 
«…до утре не пипаме парламента…даваме му последен шанс». Обявява се всеобща мобилизация за активни действия: «Днес парламентът беше на половин крачка 
от това да отмени всичко, което сме постигнали за тези тежки осем дни и нощи».  

 

Икономиката през това време  се свлича към 
пропаст. Банкерите , особенно в източните региони, 
са в шок: дълги опашки от хора, които изтеглят 
парите си. Количеството на операциите по снемане 
на депозитите за последната седмица се е увеличило 
5 пъти. Ликвидността на банките е под заплаха. Националната банка е принудена да ограничи преждевременното снемане на депозитите и 
въвежда мониторинг на валутния обмен.

Без политическо решение икономическата криза 
е неизбежна.

Настъпило е времето за приемане на конкретни 
решения.

Протакането е равносилно на банкрут на страната.

 

следва

Аз пак благодаря за превода на този дневник, защото вече успяхме да позабравим някои подробности, пък и никога, примерно аз, не съм имал такава яснота за размаха и критичността на събитията.
Между впрочем, този дневник в Украйна не е ли публикуван от лицензирано издателство в тиража, който заслужава?
Поздравления за roksolana!

Има много издадени книги, включително и с хронология на събитията, много по-подробна от тази.
Не мисля, че някой извън Украйна би могъл да има пълна яснота...
За България...като знам как за повечето от събитията в бившия СССР се черпи информация от руски източници.....представям си как е било представено всичко...
Лично четох в един бг вестник писанията на някакъв журналист, че Тимошенко била излязла пред народа с оранжево шалче и затова нарекли революцията оранжева. За някакво адекватно описване на събитията и адекватен анализ изобщо на можеше да се говори.