Лидерите на БЗНС преди и непосредствено след 9 септември 1944 г. са личности от ранг, личности от съвършено друга категория. Не само Никола Петков е живял 20 години във Франция; всичките му съратници и политически съдеятели са хора образовани, културни, със самочувствието на водачи, с достойнство. И никак не било лесно, да не кажа невъзможно, на комунистите да се борят с тях в Парламента.

                          На 7 ноември 1946 г. се открива първото заседание на Великото народно събрание, което се ръководи от временния председател на Републиката Васил Коларов. После Коларов е избран за постоянен председател. Той държи една похвална реч за Отечествения фронт, за неговата победа на изборите и не позволява на Никола Петков да му отговори от името на обединената опозиция.         
                           По тази причина още на другия ден, 8 ноември, във вестник “Свободен народ” е публикувана следната декларация: 

                      “ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ на БЗНС /НИКОЛА ПЕТКОВ/, РСДП /о/, НЕЗАВИСИМИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ СЕ ЧУВСТВУВАТ ЗАДЪЛЖЕНИ ОТ ИСТОРИЧЕСКИЯ МОМЕНТ ДА ЗАЯВЯТ:

                      - ЧЕ ИЗБОРИТЕ ЗА ШЕСТОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ СЕ ИЗВЪРШИХА ПРИ НЕКОНСТИТУЦИОННИ И ФАШИСТКИ ЗАКОНИ И ПРИ НЕБИВАЛ ТЕРОР – ЗАПЛАШВАНИЯ И ФАЛШИФИКАЦИИ, КОИТО ГИ ПРЕДХОЖДАХА, ПРИДРУЖАВАХА И ПОСЛЕДВАХА И ЧЕ ДНЕШНИЯТ СЪСТАВ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НЕ ПРЕДСТАВЯ ИСТИНСКАТА НАРОДНА ВОЛЯ;

                      - ЧЕ В ТОЗИ ТЕРОР СЕ ДАДОХА ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ И СЕ НАНЕСОХА ПОБОИЩА И СТРАДАНИЕ НА МИРНИ И НЕВИННИ СЕЛЯНИ И ГРАЖДАНИ;

                        - ЧЕ И ДО ДНЕС ГОНЕНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ И ЗА ХИЛЯДИ ГРАЖДАНИ И СЕЛЯНИ НЯМА СПОКОЙСТВИЕ И СИГУРНОСТ;

                         - ЧЕ В НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, СОФИЙСКИЯТ ОБЛАСТЕН СЪД НЕ ОСВОБОДИ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ТРИФОН КУНЕВ И НЕ ПРИЗНА РЕДОВНО ПОДАДЕНИТЕ ЗА ОПОЗИЦИЯТА ГЛАСОВЕ В ТРЕТА СОФИЙСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, КАКТО ПОСТЪПИХА И СЪДИЛИЩАТА В СЛИВЕН И ДУПНИЦА.

                         ЗАТОВА:

                          1/ ПРОТЕСТИРАТ СРЕЩУ ПРЕДИЗБОРНИЯ, ИЗБОРНИЯ И СЛЕДИЗБОРНИЯ ТЕРОР И ФАЛШИФИКАЦИИ, КОИТО ПОПРЕЧИХА ДА СЕ ПРОЯВИ ИСТИНСКАТА НАРОДНА ВОЛЯ.

                           2/    НАСТОЯВАТ ЗА ЗАКОННОСТ, СИГУРНОСТ И УСПОКОЯВАНЕ В СТРАНАТА И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗАДЪРЖАНИТЕ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ АНТИФАШИСТИ.

                            3/    НАСТОЯВАТ ЗА НЕЗАБАВНА ОТМЯНА НА ФАШИСТКИТЕ И АНТИКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ И ЗА РАЗТУРЯНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИОННИТЕ ЛАГЕРИ.

                            4/     НАСТОЯВАТ ЗА НЕЗАБАВНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ТРИФОН КУНЕВ.

                            БЗНС /НИКОЛА ПЕТКОВ/         

СЕКРЕТАР: НИКОЛА Д. ПЕТКОВ

                            РСДП /о/                                       

 СЕКРЕТАР: КОСТА ЛУЛЧЕВ

 НЕЗАВИСИМИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ: ПРОФ. ПЕТКО СТОЯНОВ”

                            На 20 ноември 1946 г. се конституира цялото ръководство на Парламента, предложено от Васил Коларов. 
                             Негови заместници стават: 
Ради Найденов от Земеделския съюз на Оббов; 
Димитър Ганев от БРП /к/; 
д-р Георги Атанасов от социалдемократи-левица; 
Атанас Драгиев – земеделците на Оббов; 
д-р Пенчо Костурков – Радикална партия. 
                             На следващия ден - 21 ноември 1946 г., оставка подава правителството на Кимон Георгиев, управлявало държавата две години и два месеца. 
                              Дошъл е най-после редът на Георги Димитров да си заеме министър-председателското място, защото вече цяла година е прекарал в България само на партийна работа. 
                               И една седмица по-късно, на 28 ноември 1946 г., Димитров прочита пред Великото народно събрание декларацията на правителството.    
                               Представен е официално за обсъждане и проекта за нова Конституция на република България.

                           Сблъсъкът между ОФ-депутатите и опозицията започва още на другия ден, провокиран от изказване на Вълко Червенков. “Нашите опозиционни водачи – казва той – бяха и са единствените в България, които не могат смело, с пълни гърди да издигнат глас на протест, глас на българската непримиримост срещу хищническите претенции на гръцките монархисти за българските земи и баснословни репарации, каквито те искат да наложат на България”. /Дертлиев  Петър. Ден  първи -  ден  последен. С.,  1996; 173/

                           На което Никола Петков, обръщайки се към Добри Терпешев, репликира: “ Ти предаде Тракия на гърците, господине! Ти! Ти хариза на гърците всичките жита, всичките материали”. За тези му думи Васил Коларов го изгонва от заседанието, а с него напуска и цялата опозиция. Това ще стане редовна практика при всяко остро изказване на  някой опозиционен депутат. 
                           Основното си изказване по декларацията на правителството и проекта за Конституция Никола Петков прави на 3 декември 1946 г.

                           
                            “Заявявам – изрича БЗНС-лидерът -, че групата не одобрява по начало декларацията на едно правителство, което е резултат на избори, произведени при заплахи, побоища, арести и убийства, а не при изява на свободната воля на българския народ.
                              ....

                          Цялата правителствена преса нарече новото правителство Димитровско, а бъдещите реформи на правителството – Димитровска България. На българския народ това не стига. Той иска да знае кои и какви са тия реформи, как те ще засегнат неговите права и свобди, неговата бащиния, неговото право на собственост, на наследяване, на труд, ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЛИ ЩЕ БЪДЕ БЪЛГАРИЯ ИЛИ КОМУНИСТИЧЕСКА?...

                           И ако българският народ си задава тия въпроси, то е защото той не намира гаранциите за своите права и свободи и в новата Проектоконституция. Тия гаранции там са само прозрачни, а не плътни. В нея той не вижда НАЙ-НЕОБХОДИМОТО УСЛОВИЕ за гарантиране правата и свободите на българските граждани: ПРИНЦИПА ЗА РАЗДЕЛЯНЕ НА ТРИТЕ ВЛАСТИ – ЗАКОНОДАТЕЛНА, ИЗПЪЛНИТЕЛНА И СЪДЕБНА -  без който принцип не може да има демократично, парламентарно управление.

                           В Проектоконституцията българският народ вижда съсредоточаване на цялата власт в ръцете на партията... СИСТЕМА, ПРИСЪЩА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ТОТАЛИТАРНИ ДЪРЖАВИ.” / Дневници  на  Великото  народно  събрание, открито на 7 ноември 1946 г.; дял І, книга І/

                               
                            Никола Петков е парламентарен демократ с фундаментални убеждения в ценностите на човешките права и свободи. По време, когато тези права и свободи още не бяха на дневен ред в световен мащаб, тъй като на първо място се поставяха геополитическите интереси на великите сили от антифашистката коалиция, той непреклонно настоява за тяхната защита от Конституцията. И търси да види в проекта за тази Конституция основното – спазването на принципа за разделение на властите като гаранция за демократично и парламентарно управление на държавата.

Следва