Оценявайки резултатите от изборите, дали абсолютно мнозинство на комунистите във Великото народно събрание, Никола Петков с факти доказва, че тези резултати са постигнати с невиждан терор и насилие. 

                            В листите на БЗНС той е вписал и за народни представители са избрани Петър Коев и Трифон Кунев – първият председател на Българския писателски съюз след 9 септември 1944 г. Но по време на самите избори те са арстувани, макар да не са осъдени. Така, между впрочем, станало кандидатирането и на д-р Петър Дертлиев, който пък бил изпратен в трудовопоправителен лагер. 

                             .... Петър Коев – виден деятел на БЗНС, изпраща до Никола Петков едно писмо, в което разказва за мъченията, на които е подлаган.

                             И в смразяваща тишина Петков прочита писмото от трибуната на парламента. 
                              То звучи така:

                           “ С няколко думи ще ти опиша как стават разпитите в Дирекцията на милицията, за да имаш идея за СИСТЕМНИЯ И ПЛАНОМЕРНО ПРОВЕЖДАН ТЕРОР на задържаните, чрез който СЕ ИЗТРЪГВАТ “ПРИЗНАНИЯ” И СЕ ФОРМИРАТ ОБВИНЕНИЯ. Довеждат те до едно състояние на ПЪЛНО ФИЗИЧЕСКО И МОРАЛНО СМАЗВАНЕ, ПРИ КОЕТО ЧОВЕК СТАВА БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ СЪДБАТА И ЖИВОТА СИ и копнее да стигне до какъвто и да е край, само да се прекрати непоносимото страдание, което не е ограничено нито по време, нито по размер. ГРОХВАНЕТО ИДВА В МОМЕНТА, когато у тебе залегне убеждението, ЧЕ ТИ СИ АБСОЛЮТНО БЕЗЗАЩИТЕН И ЧЕ НЯМА ПРАВНА ОПОРА, НЯМА ЗАКОН И НЯМА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТЕЗИ, в чиито ръце си попаднал. Самите те през цялото време ти внушават това.  

                          За разлика от обикновената правно-наказателна процедура, тук ти най-напред си осъден, па тогава ти търсят обвинения и доказателства. А те се набавят чрез терор, който бива физиологически – глад, безсъние, жажда; физически – бой, стоене прав с дни и нощи, и психологически – внушение, че близките ти са арестувани, интернирани и пр. и пр. Ще ти разправя как беше с мен.

                          Два дена след арестуването ми, при което бях поставен сам в тясна, тъмна килия, абсолютно изолиран от света, ме заведоха при началника на Държавна сигурност, гдето в присъствието на началника на отдел “А” Ганев и инспектор Зеев ми бяха нахвърлени всевъзможни обвинения – от това, че съм одобрил пожара на руския памук в Бургас през 1945 г., до това, че съм замесен в подготвен преврат от Дамян Велчев, Кирил Станчев и др. и че съм връзката между тебе и тях. Прочетоха ми саморъчни показания на офицери, в които “признават” моето и твоето участие в заговора.

                         След това 21 дни престоях в килията, без да ме потърсят и повикат на разпит. Оставен бях да зрея. През това време ми наложиха пълен глад: малко хляб и вода и всевъзможни унижения. Целта е: физическо изтощение, волево отпадане и осъзнаване беззащитността си. На 22-я ден – събота в 8 часа сутринта, ме качиха на четвъртия етаж на разпит, откъдето слязох в четвъртак, 11 часа, на втория етаж.

                        Денонощия продължи разпитът, като всеки три часа следователите се сменяха, а аз оставах прав, без сън, без хляб и, което е ужасно, през тези душни августови дни и нощи, без вода. Ръцете са оковани в белезници и не се позволява никакво допиране до стената или масата. През всеки три часа все същите въпроси се поставят и записват до втръсване, до омаляване. Ръцете са подути, а краката боси, невероятно отекли. НИКАКВА МИЛОСТ, НИКАКВО СНИЗХОЖДЕНИЕ, ОСОБЕНО НА МОЛБИТЕ ЗА ВОДА. Гладът след първите 24 часа не се усеща, а от безсънието главата става куха и страшно бучи и при това, ако не повториш точно същите дати, дни, часове и имена, при всяко разпитване, тежко ти!

                          Когато на петия ден ме хвърлиха обратно в голата килия, аз веднага заспах и спах дванадесет часа като мъртъв. Събудих се с мисълта, че изпитът е свършил. Вечерта обаче, в 11 часа пак ме заведоха горе. Този път в по-голяма стая и друг персонал, от чиито вид и израз на лицето веднага разбрах какво ме чака. Инспекторът Зеев, който ръководеше и изкара до края моя разпит, ми каза, че при моя инат ще прибегне до “полицейския начин”, понеже от “милиционерския” нищо не излязло. Бутнаха ме по негов знак на пода, вързаха ми ръцете, прекараха ги през колената, като мушнаха през ставите една цев от пушка и като ме обърнаха на гръб и запушиха устата, започнаха да ме налагат по ходилата с една дебела гума. Така продължи до 2 часа – цели три часа – с почивки, през които Зеев задаваше въпроси.        

                           Това се повтори четири нощи. На последната присъстваха и други инспектори, групови началници, дори и комендантът на столицата Веселин Георгиев... След тази нощ ме захвърлиха в килията и до освобождаването ми на 4 ноември в 10.30 часа вечерта, след 90 дни арест като в гроб, не бях за нищо потърсен и питан. Близо два месеца преживях морален гнет и бях подложен на психологически терор... ЗА ЧОВЕК, КОЙТО ЗА ПРЪВ ПЪТ Е ПОДЛОЖЕН НА НА ТОЗИ ТРАЕН ТЕРОР, НЕМИСЛИМО Е ДА ИЗДЪРЖИ И ДА НЕ ПОДПИШЕ ВСИЧКО, КОЕТО МУ СЕ ПОДНЕСЕ.” /29 ноември 1946 г. Петър Коев/ /Дертлиев  Петър. Ден  първи -  ден  последен. С.,  1996; 175-177/
.........

                          Петър Константинов Коев е роден през 1900 г. Учил и завършил право, работил като адвокат. Още от времето на Александър Стамболийски, през 1920 г., съвсем младеж, той станал член на БЗНС. А само след три години, по времето на деветоюнския преврат, той е най-младият окръжен управител в България – на Пловдивски окръг. Занимава се активно с политика до 9 септември 1944 г., но легално. След 9 септември работи като секретар на Министерството на финансите. От април 1946 г. е действителен член на Постоянното присъствие на БЗНС /Никола Петков/. Именно в качеството си на такъв висш земеделски политик и ръководител той е арестуван и изтезаван по описания в писмото му начин. 

Следва

Мисля че става въпрос за Бачи Зеев, съветски евреин-хазар изпратен след 9 Септември 1944 г. да унищожи всички българи, които имат ярко изразено българско национално чувство.

Освен това Бачи Зееви унищожава и 8 вагона старо-българска литература, писана на глаголица

Гадът Гад Зееви, който ликвидира авиокомпания "Балкан" е син на Израел Зееви и е родинина на Бачи Зееви