С очи на изток, със сърце на юг :: Кървавото лоно на българския държавен комунизъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.07.2008 11:34 - Кървавото лоно на българския държавен комунизъм - 22

Автор: roksolana Категория: Политика

Прочетен: 2250 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.07.2008 11:38

                                    Държавният комунизъм е тоталитарна политическа система, в която по дефиниция няма място за действителна многопартийност. И щом България е дадена в разположение на Сталин, с това вече е предопределено и нейното вътрешнополитическо устройство. Но защо тогава САЩ и Англия са давали надежди на българската демократична опозиция? РАБОТАТА Е ТАМ, ЧЕ НАШАТА ОПОЗИЦИЯ Е БИЛА ЕДНА МНОГО СИЛНА И КАЧЕСТВЕНА ОТКЪМ ЛИДЕРСКИ СЪСТАВ ОПОЗИЦИЯ, НЕПРИМИРИМА В БОРБАТА СИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ. И просто нямало начин конкретните представители на САЩ и Англия тук, в България, влезли в досег с тях, да не оказват подкрепа на такива блестящи лидери като Никола Петков, от които получавали много силни лични впечатления. Така е действувал Мейнърд Барнс, примерно. Но що се отнася до Вашингтон и Лондон, до правителствата на тези велики демокрации, тяхната позиция е била далч по-сдържана и ограничаваща се в рамките на Техеранските и Ялтенски съглашения.                             По този начин възниквала ситуация, в която българската опозиция е вземала желаното от нея за действително. Тя имала повече позитивни очаквания, отколкото действителността е предлагала.
.........
                            ...Нито земеделците на Никола Петков, нито социалдемократите на Коста Лулчев са искали да повярват, че ще бъдат изоставени. Но има и нещо друго. Тези мъже са възпитани в условията на българската политическа история. Те са хора саможертвени, с невероятно силно чувство за дълг към народа. И приемаха съдбата си такава, каквато е, а не мислеха за отстъпление и спасение.
.........
                           Никола Петков е принципно ясен, категоричен и непримирим. Още на това историческо заседание на Великото народно събрание, когато формулира становището на БЗНС, той подлага на остра критика и комунистическата външна политика в нейните по-конкретни измерения, а не само в геополитическия контекст на ориентацията ни едновременно към СССР, САЩ и Англия.                           “Крайъгълен камък на българската външна политика е също сътрудничеството с братската федеративна република Югославия... Българският народ вярваше, че с изчезването на двете престъпни монархии ще се открие пътят на вечната дружба между двата братски народа. И затова с учудване констатира началото на една зловредна кампания ЗА ОТКЪСВАНЕ ОТ СНАГАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОТЕЧЕСТВО НА ЕДИН ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ МУ КЪСОВЕ – ГОРНОДЖУМАЙСКА ОБЛАСТ, КРЪСТЕНА СПЕЦИАЛНО ЗА СЛУЧАЯ ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ...                           Българското правителство е длъжно да каже ясно и категорично становището на българския народ и да не позволява никому нито вътре в страната, нито вън от нея, още повече в една братска страна, да повдига несъществуващия за българския народ, без разлика на партийна принадлежност, ВЪПРОС ЗА ОТЪСВАНЕ НА ГОРНОДЖУМАЙСКАТА ОБЛАСТ ПОД ИМЕТО ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ. Никакви съображения от партиен или демократичен характер не ще оправдаят бездействието на правителството в това отношение. ТО ЩЕ НОСИ ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ПРЕД ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.” /Дневници на Великото народно събрание, открито на 7 ноември 1946 г.; дял І, 3.12.1946 г/....

......За Георги Димитров и Васил Коларов набързо станало ясно, че с такава опозиция те няма да могат да се справят чрез средствата на парламентарната дискусия; опозицията просто е по-честна, интелектуално по-мощна от тях. Те обаче са хора, дошли от Съветския съюз, където смазването на противника, който мисли различно от тебе, или пък ти си мислиш, че той мисли различно от тебе, е доведено до злодейско съвършенство.
................................

                           Трябва да се намери начин, по който лидерът на опозицията да бъде “прикачен” към противници на властта, които могат да бъдат обвинени в реален заговор. Иначе няма да стане, защото Петков е във висша степен интлигентен и опитен политик, пази се като от огън от участие във всякакви конспиративни дела. Изучавайки документите, аз стигнах до извода, че Държавна сигурност е целенасочен инициатор за установяване на дирижирани контакти, чрез които ще бъде конструирана връзката “военни конспирации – политическа опозиция”.                           Всъщност, главната посредническа роля и тук е изиграл Трайчо Костов, тая безумно зловеща и трагична комунистическа фигура. Петър Семерджиев пише за следния факт. Още през месец май 1946 г. в кабинета на Трайчо Костов са извикани двама отговорни сътрудници на Централния комитет на БРП /к/. Това са Каприел Каприелов, един от по-късните суперсекретни генерали на Държавна сигурност, и Никола Павлов – отдавнашен агент на съветското разузнаване и награждаван с най-високи сталинови отличия. Именно на тях двамата Трайчо Костов предал директивата на Георги Димитров да бъдат подбрани подходящи кандидати сред арестуваните офицери, на които да бъде внушено да дадат показания срещу Никола Петков като главен организатор на антиправителствен заговор. Смята се, че Каприел Каприелов е “обработил” генерал Иван Попов, а Никола Павлов – полковниците Марко Иванов и Борис Гергов.
...............................
                           Генерал ИВАН ПОПОВ: “Попаднах под влиянието на опозицията и главно на Земеделския съюз “Никола Петков”. Неговото въздействие върху мене беше голямо и се характеризира с доверието му към мен, като ми беше изпратил на два пъти списъци на висши офицери, за да дам мнението си за тях и да дам мнение за бъдещото командуване на българската войска...Организацията имаше за цел, между другото, да вземе властта и чрез преврат.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 81/                           Тези думи генерал Иван Попов ги казва пред съда. Но също така пред съда след малко ще декларира, че с опозиционните водачи лично не се познава и срещи с тях не е имал. Прокурорът го контрира с твърдението, че генералът е дал в предварителните си показания други сведения, които прочита пред съда. Според съдържанието на тези показания по решение на Централното ръководство на “Неутрален офицер” генерал Попов се запознава с Никола Петков, а подир два дена го посещава и лично в дома му на улица “Иван Шишман”. Притиснат и засрамен, бившият началник-щаб на българската войска – генерал Иван Попов с наведена глава признава, че лъжата, т.е. написаното в предварителните му показания, е истина. Така Никола Петков бил обвинен от тежката артилерия на офицерите, от самия шеф на военната конспиративна организация “Неутрален офицер”. Каква воняща смъртоносна мрежа оплитат около Никола Петков, Господи, а той непримиримо продължава да воюва за демокрация в Парламента!                           По делото са приложени и четири протокола от разпити на Петър Коев. В последния от тях, с копие и на руски език, Коев всъщност дава показания срещу Никола Петков. Вече стана дума за изтезанията, в резултат на които са получени тези показания, но в тях е написано:                           “Отношенията между ОФ власт и опозицията все повече се изостряха, за което много допринасяше характерът и сприхавостта на секретаря на Съюза, Никола Петков. Неговият заядлив и сприхав характер веднага се отрази на списването на вестника... Духът и становищата на вестника отразяваха само волята и разбиранията на секретаря Петков. Във външната информация се явяваха преобладаващи новини от западен източник и не се спазваше равно третиране на тези, изхождащи от Съветския съюз. Това сигурно засягаше политическите и военно-контролни представители на СССР у нас и е допринасяло за недоверието им, не само към личността на Никола Петков, но и към самия БЗН съюз.” /Пак там; 90/                           Това, което Петър Коев е написал, е много опасно. Защото – да си спомним – на офицерите било внушено да твърдят, че именно опозиционната преса на седемдесет и пет процента генерирала причините, довели до създаването на военната организация “Неутрален офицер”. А писанията на тази преса, както признавал Коев, се ръководят лично от Никола Петков. Следователно...                           Във времето, когато Държавна сигурност един по един смазва офицерите от “Неутрален офицер” и после, нравствено и физически направени на пихтия, ги изправя пред съда, Никола Петков смело продължава политическата си борба. Срещу него в Народното събрание са Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и цялата агресивна група на комунистите и техните сателити. На 11 декември по правителствената програма се изказва вътрешният министър Антон Югов.                           “Югов – портретува го д-р Петър Дертлиев – е фигура, която веднага се запомня. Красив мъж на средна възраст, винаги изискано облечен, с къдрава коса, понякога с папионка, която му придава леко маниерен вид. Изкуствената усмивка сякаш е прилепнала на лицето му каквито и ужаси да се изнасят. Прекъсва усмивката си само за да изрече остри, улични, често вулгарни псувни... Не съм срещал по цинично студен човек от Югов. Не се спира пред смъртта на убитата секретарка на д-р Г.М.Димитров и Никола Петков – Мара Рачева. Рачева според него агент на Гестапо...                           Гаврите и заканите многократно карат Никола Петков да избухва: “УБИЕЦ!” – вика той на Югов. И по-късно: “Напуснах Отечествения фронт, защото избивахте хората... Избиваше ги министър Югов, който и днес ги избива и чиито ръце са толкова кървави, колкото и тези на Александър Цанков.” / Дертлиев Петър. Ден първи - ден последен. С., 1996; 191-192/
.............................
                           На 13 декември 1946 г., Георги Димитров произнася своята заключителна реч след дебатите по декларацията на правителството. Нарича депутатите от опозицията “ТЪРТЕИ”. Петков подскача, сякаш пружина го изхвърля от седалката: “ВИЕ СТЕ ТЪРТЕИ! ВСИЧКИ ВИЕ ЖИВЕЕТЕ КАТО ТЪРТЕИ. НЕДОСТОЕН Е ЕЗИКЪТ ВИ ЗА ЕДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ. НИКОЙ НЕ ЖИВЕЕ КАТО ВАС, КАТО НАЙ-ГОЛЯМ МИЛИОНЕР В СВЕТА.” Земеделският водач не може да забрави нечувания разкош, с който се бил обградил Димитров в Москва; сега пак се разположил в царския дворец Врана.
............................                            В тези дни и месеци Никола Петков е изпълнен с колосална енергия. Той не пропуска нито едно правителствено изказване, в което се оскърбява опозицията, без да репликира оратора. Ето – обсъжда се доклада на Комисията за редовността на изборите. На трибуната е старият земеделец дядо Георги Йорданов – сладкодумен и остроумен с чисто народна дарба. Димитров е дружелюбен към него и подвеждащо го запитва: “Господин Йорданов! Кажете ми откровено, какво трябва да направим с вашия Петър Коев, който е конспирирал? Кажете откровено, какво трябва да правим с него и с други, които са като него?” Дядо Георги е изненадан, той няма информация как точно стоят нещата. И Никола Петков веднага се намесва: “ Показанията на някои бивши офицери не са доказателство. Така Вас тридесет и три пъти можеха да Ви обесят преди 9 септември.” На свой ред Георги Димитров му извиква: “ ВАШИЯТ КОЕВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОБЕСЕН!”                            Това наистина е прекалено. Петър Коев е измъчван до безсъзнание и претрепван като животно в Дирекцията на милицията. Писмото му до Никола Петков е четено публично в парламента. Нима Георги Димитров не знае за всичко това? Знае, отлично знае това другарят Димитров, негова е идеята за свързване на опозицията с военни конспирации. Обаче надали знае дали щеше да издържи на обвинението в подпалвачество, а после да побеждава Гьоринг на Лайпцигския процес, ако него го бяха така варварски измъчвали фашистите. Никола Петков се изправя на депутатската си банка и предизвикателно изрича:                           “ ВИЕ СТЕ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ! ВИЕ НЯМАТЕ ПРАВО ДА ГОВОРИТЕ ТАКА! ВИЕ НАД КАКВО СТОИТЕ В БЪЛГАРИЯ? ДА НЕ СТЕ САТРАП ДА ИЗДАВАТЕ ПРИСЪДИ! ВЗЕМАТЕ РОЛЯ НА СЪДИЯ!..                            НЕ СЕ ЗАБРАВЯЙТЕ! НЕ ЗАПЛАШВАЙТЕ! НЯМАТЕ ПРАВО В ЕДНО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ТАКА ДА ЗАПЛАШВАТЕ, ДА ВЛИЗАТЕ В РОЛЯТА НА СЪДИЯ? КАКВО СТЕ ВИЕ?”.......
.......                            Залата се взривява от комунистически крясъци срещу Петков. “У-У-У! ШПИОНИН! КОНСПИРАТОР! ВЪН!”                           А Петков се обръща към мнозинството и се опитва да предизвика способността му да мисли. “ТОЙ НЕ Е ГОСПОД ТУК. НЯМА ПРАВО ДА ЗАПЛАШВА.”                           Георги Димитров: “Вие трябва да благодарите на нашето благоразумие и търпение, защото ако се опънем, никой няма да остане от вас тук.”                           Никола Петков: “ВИЕ ПРАВИТЕ СЪЩОТО, КАТО ЦАНКОВ – С УБИЙСТВА ЗАПЛАШВАТЕ.” И с явна нотка на презрение добавя: “ВИЕ СТЕ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ!!!” /Пак там; 220-221/

Следва