С очи на изток, със сърце на юг :: Кървавото лоно на българския държавен комунизъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.07.2008 18:02 - Кървавото лоно на българския държавен комунизъм - 23

Автор: roksolana Категория: Политика

Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:

                            На 4 февруари 1947 г. Васил Коларов, като председател на Великото народно събрание, прочита в Парламента изпратеното от прокурорския надзор при Софийския областен съд писмо. В него се казва:
                          “УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ!                            От самопризнанията, които е направил народният представител Петър К. Коев в приложената преписка, а така също и от показанията на подсъдимите по наказателно общ характер дело 623/1946 г. “Неутрален офицер”... се установява, че същият, като лице от секцията по военни въпроси при групата на Никола Петков, е съучастник във формираните тайни военни конспиративни организации, които са си поставили за цел свалянето на установената власт в държавата чрез преврат... Учтиво Ви молим, господин Председателю, да ни се разреши задържането под стража на същия народен представител, нещо, което е в съгласие не само с повелите на закона, но и на справедливостта.”
                          Започва остра дискусия в Парламента.                          “- Инженер Стефан Божков: - Както преди изборите, така и в деня на изборите и след тях, не е имало свобода, ред и законност, а само закани, арести, интернирвания, насилия и незапомнени фалшификации...                           -Министър-председателят Г. Димитров: - Сволоч.                               - С. Божков: - Не съм сволоч.                           - От мнозинството: - Провокатор.                           - А. Югов: - Провокатор.                                                                                 - С. Божков: - Ако аз съм провокатор, Вие сте убиец!”                                                     Настъпва бъркотия, сбиване и дебатите се прехвърлят за следния ден в 15 часа, когато ще се прочете становището на Комисията по Министерството на правосъдието.
.........................
                           Цялата дискусия преминава в стил, при който опозицията настоява за аргументи, а мнозинството подхвърля ругатни, закани, фрази от рода на “Съзаклятие няма да позволим”, “Фашистки агитатори” и т.н.
                            Последен на трибуната се изкачва Петър Коев.                            “-Аз зная, че може би този процес е пръв, но няма да бъде последен, защото целта е да бъде ударен Земеделския съюз. На всяка отрязана обаче част от Съюза, ще поникнат десетки нови...                                         Обвинен съм, че аз, който последователно през повече от 23 години съм водил борба заедно с вас срещу фашизма, съм влязъл в сътрудничество с фашизма....
                           ......Вие можете мене да ме съдите, можете да ме бесите, но ще бъда съден аз, с пълното съзнание за своята невинност, без да съм когто и да било ангажирал и най-малко своята организация. И ЗАТУЙ ДЪЛЖА ДА ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ ТЕЗИ ПРИЗНАНИЯ, ЧЕ ТЕЗИ ПОКАЗАНИЯ ДЕВЕТ ДЕСЕТИ СА ПРИЗНАНИЯ, ВНУШЕНИ ПО НАЧИН, КОЙТО АЗ ИЗЛОЖИХ В СВОЕТО ПИСМО....
                            ......Всичките тия показания аз в последния момент трябваше да препиша, като се надявах, че в един съд като обвиняем бих могъл да кажа истината и да отрека тия показания като не дадени при свободно изразена воля...                           Що се отнася до показанията на съобвиняемия или на действително обвиняемия Аврамов... Аз зная едно – че при очната ставка с него, той не можеше да стои прав... И накрая, понеже не искам повече да ви преча, аз, както казах за показанията, които дадох по-рано, че не са нито истински, нито дадени при свободна воля..                           Сега също така ви казвам и ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ АКО ВИ СЕ ПОКАЖАТ И УТРЕ НОВИ ПОКАЗАНИЯ, СИГУРНО ТЕ – ОТТУК ВИ ГО КАЗВАМ – НЯМА ДА БЪДАТ НИТО ИСКРЕНИ, НИТО МОИ. Защото аз вече минах през разпит, аз зая начина, по който се стига до такива покаания. АЗ ВИ ЗАЯВЯВАМ И КАЗВАМ И НА ВАС, И НА МОИТЕ ДРУГАРИ: АКО ВИДИТЕ НЯКАКВИ ПОКАЗАНИЯ ПО ПОДОБИЕ НА ТЕЗИ ОТ УЧАСТВУВАЩИТЕ В ПРОЦЕСА НА “НЕУТРАЛЕН ОФИЦЕР”, ЗНАЙТЕ, ЧЕ СА ДАДЕНИ ПРИ КРАЙНО ТЕЖКИ, НЕВЪЗМОЖНИ И НЕПОНОСИМИ УСЛОВИЯ. КАЗВАМ ГО, ЗА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ И ДА СЕ ЗНАЕ.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 96-97/
                          Много особен и специфично трагичен е случаят с Петър Коев. Той е изключително умен човек, анализатор от ранг. Вътрешно честен и нравствен във всяко отношение, преди да попадне в ареста. Но инквизиторите в сградата на Дирекция на милицията прекършили с мъчения волята му и той се превърнал в източник на фалшифицирани показания, чрез които в последна сметка бил скалъпен и процесът срещу Никола Петков. Въпреки тази ясна за всеки нормален човек декларация, направена от Петър Коев пред Великото народно събрание, той отново бил хвърлен на вълците от Държавна сигурност. И отново не издържал на ужасяващите мъчения. Сигурно се е надявал, че казаното от него пред Парламента ще обезсили показанията му. Но не би...
..........................
                          Уж съдят Петър Коев, а всички изводи Държавна сигуност си прави с единствената цел да формулира обвиненията против Никола Петков........
                          През месец април 1947 г. земеделският водач е напълно наясно със ситуацията. Всеки следващ ден може да му донесе арест, мъчения, смърт. Но Държавна сигурност все пак не е успяла да “докаже” негова непосредствена връзка с някоя от военните конспирации. Тогава се пристъпва към най-голямата фалшификация в българската съдебна и политическа история. Държавна сигурност конструира на хартия тайната организация “Военен съюз”. Има изследователи, които са склонни да повярват, че такава конспирация наистина е съществувала. Но аз съм категоричен в изводите от проучваните материали – организиран и проведен е съдебен процес срещу една изобщо несъществуваща организация единствено с цел да бъде ликвидиран Никола Петков. Към делото на “Военен съюз” не са приложени абсолютно никакви документи на организацията. Едни обвиняеми твърдят, че имало устав, декларация, инструкция. Други отричат. Всичко се крепи върху устните показания на буквално премазаните от нечовешките изтезания офицери.                           Най-напред, на 26 юни 1946 г. е арестуван полковник Марко Иванов, завеждащ службата “Анкети” в Министерството на войната. После са арестувани още полковник Борис Гергов, майор Атанас х. Атанасов и подполковник Стоян Златев – адютант на министъра Дамян Велчев. На 4 август в ареста е прибран и запасният генерал Кирил Станчев.                           Пребити до неузнаваемост, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов са инструктирани да дават неверни показания директно срещу Никола Петков. Според тия “показания” при среща с двамата той ги бил уверявал, че“отечественофронтовското правителство е диктаторско, трябва да бъде свалено и ако комунистите се съпротивляват, ще трябва да се намеси армията.” На процеса полковник Борис Гергов потвърждава всичките си предварителни показания и добавя: “Мнението на Никола Петков бе решаващо за нас. След тази среща с него ние решихме да създадем нелегална организация, която да се постави на разположение на опозицията за сваляне на правителството на Отечествения фронт”. /Пак там; 108/
...........................
                           ...ФАЛШИФИКАЦИЯТА ТУК Е ДЕЙСТВИТЕЛНО КОЛОСАЛНА, НАПРАВО В СТАЛИНИСТКИ МАЩАБИ. ИЗМИСЛЕНО Е НЕ САМО ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ НИКОЛА ПЕТКОВ, ИЗМИСЛЕНА Е ЦЯЛАТА ВОЕННА КОНСПИРАЦИЯ, НАРЕЧЕНА “ВОЕНЕН СЪЮЗ”. Обявеният за официален ръководител генерал Кирил Станчев никога нищо дори не е чувал за такава организация. Нещо повече, един от обработените да наклеветят генерал Станчев офицери, полковник Спас Спасов, едва не провалил цялата работа. Когато за кратко време с провокаторска цел генерал Кирил Станчев бил събран в една килия с уж създателите на конспирацията, полковник Спасов се засрамил, не издържал и пред свидетели му признал: “ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ, НЕ МОЖАХ ДА ИЗДЪРЖА. ДАДОХ НЕВЕРНИ ОБВИНЕНИЯ СРЕЩУ ВАС.” Тогава и полковник Марко Иванов също потвърдил: “ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ КИРИЛ СТАНЧЕВ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО УЧАСТИЕ ВЪВ ВОЕННИЯ СЪЮЗ. АЗ ГО НАМЕСИХ В МОИТЕ ПОКАЗАНИЯ, НО НЕ МЕ ПИТАЙТЕ ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. АЗ СГРЕШИХ! ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ, МОЛЯ ВИ ДА МИ ПРОСТИТЕ.” /Пак там; 112/
                          След много, много години до Тодор Живков и до Председателя на Бюрото на Народното събрание ще бъдат изпратени следните документи.                           ПЪРВО – генерал Кирил Станчев, излежал присъдата си, моли Тодор Живков да бъде реабилитиран. Мотивира се така: “В следственото дело не се оказаха показанията от 27 март 1947 г. на четирима мои съследствени, които съдържаха данни и установяваха истината, че аз нямам никакво участие в техния съюз... /Генералът още си мисли, че другите пък са имали! – З.Д./ Данните за неучастието ми във Военния съюз отново бяха потвърдени от същите лица, които ги бяха дали на 27 март 1947 г., но и тогава не бях освободен. Репресирането ми продължи 13 години и един месец.” Молбата на генерала до Тодор Живков е подавана два пъти – на 10 юни и на 14 октомври 1963 г. Оставена е без никакъв отговор.                           ВТОРО – на 20 януари 1960 г. полковникът от запаса Спас Спасов пише до председателя на Бюрото на Народното събрание: “ В продължение на 14 години нося последствията от една шантажна спрямо мен присъда... Може човек да си представи - щом като партийни другари са били подложени на жестоки инквизиции, за да се самообвинят – как се изтръгваха тогава показанията от нас. ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗБИРА МЕЖДУ САМООБВИНЕНИЕТО НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА ИЛИ СМЪРТ, ИЛИ ПОДЛУДЯВАНЕ В КИЛИЯТА... Стига вече страдание – плод на монтажи, излишна подозрителност и пълно извращаване на фактическата и юридическата обстановка. През време на Отечествената война аз бях командир на прославената 4- Преславска дивизия. Излязох с един сравнително завиден актив, бях награден с висши отличия за бойната ми дейност и днес всичко това е опетнено, цялата ми дейност оплюта, записан в досиетата като опасен конспиратор, подлаган на нечувани преследвания, както аз, така и семейството ми, за да се стигне до там, че да бъда разпитван в Русе, като “водач на бандите на Трайчо Костов” и ред подобни изпитания.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991;112-113/                              На полковник Спасов, както и на генерал Кирил Станчев, никой с нито една думичка не е отговорил. Първият е командир на прославена дивизия, а вторият – командващ цялата Втора армия през Отечествената война. И тези хора са смазани, опозорени, за да се използват като инструменти за фалшифициране на делото срещу Никола Петков, който трябвало да бъде ликвидиран на всяка цена.

Следва