Дори да не бил абсолютно убеден, че комунистите на всяка цена ще го убият – кой ли може да бъде напълно убеден в такова нещо? – земеделският водач знаел със сигурност: чака го присъда, която завинаги ще го изхвърли от политическия живот. А друг живот в България Никола Петков просто нямал. Така че при всички възможни размишления относно неговата имплицитна ценностна мотивация е ясно; той жертвувал всичко, на първо място най-ценното за себе си – свободата.

                          От друга страна Никола Петков бил човек с огромен интелект, разсъдлив, сдържан когато трябва и пред когото трябва. В Народното събрание говорел открито всичко, което мисли, но това е парламент, никой няма да посмее да го съди за депутатските му изказвания. Контактите и разговорите си, които ставали вън от сградата на Народното събрание и неговия дом, където пък се разполагала и централата на БЗНС, ТОЙ КОНТРОЛИРАЛ МНОГО СТРОГО И ПРЕЦИЗНО. Затова бил вътрешно спокоен, че Държавна сигурност не може да докаже по никакъв начин нарушаване на закона от негова страна. Ако ли пък го наклеветят, в което, естествено, не се и съмнявал, той разчитал на съда. Във всеки случай аз мисля, изучавайки документите, че Никола Петков не се е чувствувал така смъртно застрашен, както ми става ясно на мен, понеже чета едновременно за подготовката на процеса по всички линии. Във всеки случай мога с абсолютна сигурност да кажа, че той не можел да знае това, което му е било вече подготвено.

                         Ако Никола Петков беше в състояние да прозре грандиозната фалшификация, извършена от садистите на Антон Югов по личните указания на Георги Димитров, той не е щял да повярва на собственото си прозрение. Защото е човек с нормални сетива и нормално мислене; той просто не е в състояние да мисли немислимото за нормалния човек. Иначе по-скоро щеше да предположи, че полудява, че такъв свят не може да съществува.

                          Но в действителността на държавния комунизъм става тъкмо немислимото. Дълбинният и многостранен анализ на историческите факти ме довежда до извода, че никаква организация “Военен съюз” не е съществувала. Тя е нацяло измислена от Държавна сигурност по идея на КГБ-истите, работещи като “съветници” у нас. С нечовешки изтезания на полковниците Марко Иванов и Борис Гергов е втълпено да признаят, че именно те са инициаторите за създаването на организацията “Военен съюз” по вдъхновителството и подбудителството на Никола Петков. И оттам нататък те започват да измислят имена на офицери, на които уж били предложили да членуват в съюза. Марко Иванов наклеветил 15 /петнадесет/ човека, а Борис Гергов – 8 /осем/. 
                          .....А после нещата се навързали според конкретната издръжливост на мъчения, на каквито били подложени споменатите от Марко Иванов и Борис Гергов офицери. 
                             Някои от тях предпочели “да си припомнят”, че уж действително им е казвано, говорено е с тях за създаването на “Военен съюз”, но те премълчали този факт и така станали неволни съучастници. 
                             Други упорито отказвали, което пак с нищо не облекчило съдбата им, защото ги обвинили в лъжа освен в конспирация. ТАЯ ГРАНДИОЗНА ФАЛШИФИКАЦИЯ БИЛА ЮРИДИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНА, ТЪЙ КАТО СПОРЕД КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СЪДИИ “ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ /ЗЗНВ/ НЕ ИЗИСКВА ОРГАНИЗАЦИЯТА ДА Е ПРОЯВИЛА ДЕЙНОСТ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА Е ЗАПОЧНАЛА НА ДЕЛО ДА ОСЪЩЕСТВЯВА СВОИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ. ОБЕКТИВНИЯТ СЪСТАВ НА ЧЛЕН 1 ОТ ЗЗНВ ЩЕ БЪДЕ НАПЪЛНО ОСЪЩЕСТВЕН ЩОМ КАТО СЕ ПРЕДПРИЕМАТ ДЕЙСТВИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ И СЕ СЪЗДАДЕ ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ С ФАШИСТКА ИДЕОЛОГИЯ, КОЯТО СИ Е ПОСТАВИЛА ЗА ЦЕЛ СЪБАРЯНЕТО, ПОДРИВАНЕТО И ОТСЛАБВАНЕТО НА УСТАНОВЕНАТА ВЛАСТ В ДЪРЖАВАТА. НЕ Е НУЖНО, СЛЕДОВАТЕЛНО, ТАЗИ ОРГАНИЗАЦИЯ ДА ПРОЯВЯВА КАКВАТО И ДА Е ДЕЙНОСТ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА Е ЗАПОЧНАЛА ДА ОСЪЩЕСТВЯВА СВОИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ, КОИТО СИ Е ПОСТАВИЛА.” / Цветков Жоро. Съдът над  опозиционните лидери. С., 1991.; 148/ /Спомням си знаменития съветски чл.58 /антисъветска дейност/, по който са осъдени милиони просто мислещи хора и в една от алинеите на които фигурира като формулировка, достатъчна за изпращане в концлагер - и са изпращали! и са унищожавали! – не след някакво реално извършено престъпление, а: „ЗАПОДОЗРЯН, че е ИМАЛ НАМЕРЕНИЕ.........”/

                           Усещаш ли с какви хора, с какво мислене и с каква юридическа съвест имаш работа, съвременен читателю? Значи така:  обективният състав на член 1 от ЗЗНВ е напълно осъществен и тогава, когато полковниците Марко Иванов и Борис Гергов СЕ СЪБЕРАТ НА ЕДНО МЯСТО В ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ и вземат решение /договорят се/ да създадат конспиративна организация “Военен съюз”. Този “факт” те са го признали “доброволно”, признанието им е документирано в протоколи от разпити. А после са продължили “да разширяват” организацията, като “са казали” за нейното създаване на други офицери, които пък не отишли да ги предадат на властта, ами замълчали, а на някои това даже се харесало и също “обещали” да е включат.

                          Господи, къде е тук Франц Кафка? Той можеше да изфантазира, че един човек се мисли и си вярва, че е хлебарка, ама чак такава перверзна интерпретация на и без това най-драконовския закон не би могъл да измисли. Когато за по-сигурно и за по-тежък авторитет на заговора в него забъркали и генерал Кирил Станчев, той в началото, разбира се, отричал безусловно да знае за организация “Военен съюз”.  В протокола от неговия разпит, проведен на 26 септември 1946 г., следователят е записал показазанията му така: “ Не членувам в тая организация и нищо не знам за нейното съществуване: нито за ръководството и, нито за членовете и. Никой не е идвал при мен, за да иска мнението ми за образуването и ” . Само дето в протоколите от съдебния процес пише, че генерал Кирил Станчев е осъден на доживотен строг тъмничен затвор затова, защото е бил ПРЕДСЕДАТЕЛ на терористичната конспиративна организация “Военен съюз”.

                         След като “доказали” с мъчения, изтезания и психичен тормоз до полудяване колко голяма и страшна е конспирацията “Военен съюз”, Юговите мародери преминали към последната фаза на своя налудничав план. Под заплахата от адски мъчения полковниците Марко Иванов и Борис Гергов категорично поддържали показанията си, че не друг,  а именно Никола Петков е човекът, който ги е вдъхновил и подбудил за създаването на тая фантомна организация. Така обвинителният акт по линията на военните бил гарантиран за съдебния процес от двама свидетели и земеделският водач се оказал в такъв дяволски жесток капан, за какъвто, естествено, не можел и да подозира като нормално мислеща личност.