С очи на изток, със сърце на юг :: Кървавото лоно на българския държавен комунизъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2008 17:47 - Кървавото лоно на българския държавен комунизъм - 27

Автор: roksolana Категория: Политика

Прочетен: 1348 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.07.2008 17:53

                            Още на 16 август, денят, в който е прочетена смъртната присъда, Марк Етридж написва до президента Хари Труман телеграма-обръщение със следното съдржание:                           “ Надявам се, че Вие и Държавният департамент на САЩ ще положите всички възможни усилия, за да предотвратите планираната екзекуция на Никола Петков в България. Технически тази страна е все още под контрола на Съюзническата комисия и неговият случай следва да бъд разгледан от нея. МОЕТО ЧУВСТВО Е, ЧЕ САМАТА НИ РЕПУТАЦИЯ Е ЗАЛОЖЕНА НА КАРТА, ЗАЩОТО НИЕ ОКУРАЖАВАХМЕ ОПОЗИЦИЯТА В НЕЙНАТА БОРБА ЗА СВОБОДА НА СЛОВОТО И ПЕЧАТА. ПЕТКОВ Е НАЙ-СМЕЛИЯТ МЪЖ НА БАЛКАНИТЕ И ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ДМОКРАТИ.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 130/                          Президентът лично дава отговор на обръщението: “Много високо оценявам Вашата телеграма от 16 т.м. във връзка със случая Никола Петков в България. Ние правим всичко, което е по силите ни, за да не допуснем неговото убийство.” /Пак там/                           Марк Етридж е висок и безупречен авторитет в американската политическа и международна журналистика, личен пратеник на президента на САЩ в България и Румъния през есента на 1945 г. Неговата оценка за Никола Петков повтаря думите на посланик Мейнърд Барнс и е посрещната с благодарствено съгласие от Хари Труман. Но какви са реално предприетите амрикански действия?
                            На 18 август 1947 г. генерал-майор Робертсън – представител на САЩ в Съюзната контролна комисия у нас – изпраща на нейния председател генерал-лейтенант Черепанов писмо-телеграма със следния текст:                          “ Правителството на САЩ проследи с голямо внимание процеса срещу Никола Петков и е загрижено по какъв начин да предотврати едно действие, което по всички видими признаци представлява грубо нарушение на принципите на справедливостта.                           По силата на споразумението, постигнато в Ялта, трите държави, представени в нашата комисия, споделят един общ интерес към политическата структура на България, както и по отношение на законноизбраните представители на политическата опозиция, на която господин Пеков бе ръководител преди да бъде лишен от парламентарен имунитет с оглед целите на процеса...                          Имам честта от името на правителството на САЩ спешно да изискам от Вас да инструктирате българското правителство... да отмени издадената от него присъда, докато Съюзническата комисия получи възможността да разгледа случая... Поради изключителната спешност на ситуацията настоявам да получа незабавен отговор на настоящата телеграма.” /Пак там; 130-131/                          Едновременно с генерал-майор Робертсън по подобен начин действувал и британският му колега полковник Грийн. Черепанов не отговаря, мълчи. На 22 август американецът и англичанинът повторно пращат същите текстове. Между Черепанов и Робертсън допълнтелно се разменят взаимно остри послания. “Случаят Петков – твърди Черепанов – е чисто вътрешен български проблем.” “Незабавно информирах своето правителство – контрира Робертсън – за Вашата телеграма. Смятам обаче за необходмо да Ви уведомя, че не мога да възприема Вашия възглед, че всичко това е вътрешен български проблем.”                           Както проличава, президентът Хари Труман е дал категорична инструкция за твърда намеса. Но явно София не е равнището и мястото, където може да се решава съдбата на Никола Петков. И на 23 август американският посланик в Москва отправя нота до съветското правителство с текст, наподобяващ телеграмата на Робертсън, но и с оценка на позицията на генерал-лейтенант Черепанов. Отговорът на руснаците идва на 25 август:                           “ Не е възможно да се съгласим със съдържащите се във Вашата телеграма оценки относно действията на генерал-лейтенант Черепанов, който отказа да приеме предложенията на генерал Робъртсън и полковник Грийн на българското правителство да бъдат дадени указания да забави изпълнението на присъдата, докато Съюзническата комисия разгледа въпроса. Подобна постановка на въпроса е неправилна и неприемлива..., тъй като Контролната комисия няма право да се намесва в работата на български съдебни учреждния или пък да дава каквито и да било указания на българското правителство по подобни въпроси. Подобни действия биха представлявли намеса в българскте вътрешни работи и накърняване на държавния суверенитет на България.” /Пак там; 131/                          Отговорът на Сталин е пространен, формално трудно уязвим и категорично отрицателен по съдържание. И ХАРИ ТРУМАН СПИРА ДО ТУК.
..........................
                          ....Международната демократична общественост съвсем не останала безразлична към съдбата на българския национален титан Никола Петков. През август 1947 г. до Георги Димитров изпратили писмо от френската лига за правата на човека. Осъждали агресивната според тях намеса на генерал Робертсън и полковник Грийн, но страшно много разчитали на благородството на Георги Димитров. Горките правозащитници, те го помнят само от Лайпциг! Демарш обаче прави и самото френско Министерство на външните работи, което не е заразено от правозащитната вяра в благородството на нашия вожд и учител. Лично обръщение отправят световни авторитети като Франсоа Мориак и Едуард Ерио.                           Най-остър трън в очите на Георги Димитров обаче наврели група американски журналисти, всичките работещи като кореспонденти в чужбина.                           “ Ние, долуподписаните амрикански кореспонденти в чужбина, КОИТО ПО ВРЕМЕ НА ЛАЙПЦИГСКИЯ ПРОЦЕС ВИ ЗАЩИТИХМЕ..., се осмеляваме да се обърнем към Вас и ДА ВИ ЗАСТАВИМ ДА СЕ НАМЕСИТЕ В ЗАЩИТА НА НИКОЛА ПЕТКОВ... В часа на Вашето най-голямо изпитание ние Ви защитавахме, защото бяхме дълбоко убедени, че бяхте съвършен невинен в приписваното Ви престъпление. ДНЕС НИЕ СЪЩО ТАКА СМЕ ДЪЛБОКО УБЕДЕНИ, ЧЕ ПЕТКОВ Е НЕВИНЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО МУ СЕ ПРИПСВАТ.                         При така създалото се положение ние апелираме към Вашето чувство за справедливост и почтително Ви напомняме, че в онези дни, когато Вашият живот бе в опасност, ние се намесихме, за да Ви защитим. С трескава надежда, че ще чуете призива ни и ще помогнете да бъде спасен животт на Петков”                         Сред купищата писма имало и едно, подписано с /изглежда/ псевдоним – Крум Данков. То звучи малко зловещо, но май си е на място. “ Георги Димитров – провиква се тоя Крум Данков – къде отиваш? Припомни си, че цар Фердинанд уби Димитър Петков – той повече не е цар. Цанков уби неговия син Петко – понастоящем той е един престъпник, поел пътя на изгнанието. А сега ти се готвиш да вземеш главата на втория му син, Никола, поради единственото му престъплние, че е останал верен защитник на демокрацита, на българските селяни и че е проявил смелостта да се противопостави на политиката на твоите покроители! Димитров, пази се! Неговата кръв ще те задуши.” /Пак там; 132/                           Вътре в България обаче била организирана мощна подстрекателска кампания срещу Никола Петков, която била в пълно противоречие с хуманисичната загриженост на демократичната международна общественост. След като убийството на Никола Петков е вече извършено, Георги Димитров заявява:                         “ Трябва да подчертая, че българският народ в преобладаващото си мнозинство подкрепи присъдата срещу Никола Петков и нейното изпълнение. В подкрепа на това вестниците публикуваха декларации на Националния комитет на Отечествения фронт, централните комитети на Общия работнически професионален съюз, Съюза на демократичната младеж, ръководствата на много работнически съюзи, Съюза на българските адвокати, 15 АКАДЕМИЦИ И 67 ПРОФЕСОРИ И МНОГО ХОРА НА УМСТВЕНИЯ ТРУД, СЪЮЗА НА МУЗИКАНТИТЕ, ЕВРЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ В БЪЛГАРИЯ, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА ПАЛАТАТА НА НАЦИОНАЛНАТА КУЛТУРА, АРТИСТИТЕ ОТ НАРОДНИЯ ТЕАТЪР и т.н. Вестниците бяха наводнени от телеграми от различни женски, младежки, кооперативни, професионални и партийни организации, резолюции на масови събрания, осъждащи действията на Никола Петков и подкрепящи присъдата му.                          За българското правителство и лично за мен всичко това е много по-важно, ОТКОЛКОТО КЛЕВЕТНИЧЕСКАТА КАМПАНИЯ, ОРГАНИЗИРАНА В ЧУЖБИНА И ОЧЕВИДНО ОТРАЗЯВАЩА АГРЕСИВНИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ СРЕЩУ НАРОДИТЕ, които се борят за своята свобода и окончателно укрепване на народната демокрация и националната независимост на техните държави.” /в-к “Работническо дело”, 11 октомври 1947 г./                           Сталинистът Георги Димитров е деградирал до такава отвратителна степен, та изобщо не разбира, че да организираш хиляди хора да подкрепят едно убийство, това е варварска кръвожадност. Какво могат да знаят тези тълпи за процеса и за вината на Никола Петков, освен идиотските комунистически лъжи, наводнили като мътен порой правителствената преса? Навсякъде, където комунистите са превзели ръководствата на обществените организации, те превръщат тези организации в долнопробни сборища. За смъртта на Никола Петков се били подписали академици, професори, музиканти, артистите от Народния театър – какво гадно чувство предизвиква този факт, Господи!                           Същевременно от думите на Георги Димитров става ясно и това, че комунистите са манипулирали такава силна пропагандна шумотевица, сякаш настъпвал някакъв втори 9 септември 1944 г.; толкова голямо значение се отдавало на смъртната присъда над Никола Петков и нейното изпълнение. И аз мисля, че за себе си тия терористи всъщност са прави, защото именно физическото и нравственото ликвидиране на Никола Петков, последвано от забраната на БЗНС, била тяхната решителна кървава стъпка за утвърждаването на държавния комунизъм.
.............................

                         “На 23 септември се привежда в изпълнение присъдата от 16 август 1947 г. срещу Никола Димитров Петков, 54 годишен, роден в София, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, неженен, юрист, журналист.                          Присъдата е изпълнена в Софийския централен затвор в присъствието на прокурора от Софийския областен съд Никола Стойков. Никола Петков се изповяда пред духовно лице и прие свято причастие.                         Отведен до мястото , придружен от стража и духовно лице. Прокурорът прочита присъдата.                           Осъденият не изказа никакво последно желание.                           В 1 часа сутринта присъдата е изпълнена.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 140/
Следва