С очи на изток, със сърце на юг :: Всички са контузени. Колкото може, толкова. Това е положението

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2008 17:15 - Всички са контузени. Колкото може, толкова. Това е положението

Автор: roksolana Категория: Политика

Прочетен: 1068 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 31.07.2008 14:26

ianchefff, ти ли го писа това?

........
Татяна Дончева: Аз не знам дали държавата внимателно следи, но мисля, че някои хора така, общо взето, злоупотребявайки със служебните си възможности, са си назначили лично познати за охрана на държавна заплата. И това трябва да бъде все пак регулирано. Така мисля, че е прилично.
Водещ: Разбира се, но понеже ето и тук говорим за заговори...
Татяна Дончева: Освен това искам да поставя още една страна на въпроса. ... И как това да бъде контролирано, проверено, отстранено, ако трябва да бъдат преследвани други лица, да бъдат, ами иначе така как? Доживотно ще сме с охрана ли? Какво?
Водещ: Ако застрашават живота, трябва да бъдат преследвани, разбира се.
Татяна Дончева:Добре, хубаво, доживотно ли, на всички ли? Как? Ами ако 240 депутати, да речем, си напишат, че са чули заплахи по отношение на себе си? Каква трябва да бъде тая държава, тия служби за охрана...
Водещ: Много охранявана държава ще стане.
Татяна Дончева: Ами тези в Министерския съвет, като си напишат?
Водещ: Ама и те ли?
Татяна Дончева: Ами, да.
Водещ: Е, ако и те, вече действително става страшно тогава.
Татяна Дончева: Ами и тия сменените, като си напишат.
Водещ: Ако и те, вече действително става страшно тогава.
Татяна Дончева: Ами, разбирате ли? Просто...
Водещ: Страшно става.
Татяна Дончева: Ами така е. няколкостотин охранявани с по няколкостотин по няколко гавази.
Водещ: Не, не, не, това вече става Латинска Америка.
Татяна Дончева: Не върви, нали така, не върви. И аз мисля, че не върви.
Водещ: А как гледате на тези също така заговорнически теории, които се ширят, за възможността президентът Първанов да смени премиера Станишев с някакъв свой човек?
Татяна Дончева: Политиката е мръсна работа. Няма нито вечни приятели, нито вечни врагове. Само вечни интереси. Интересите обикновено са субективно възприятие. Аз не обичам така да си разказваме лозунги. Както в нашата партия всичките сме си приятели и всичките в другите партии и те са си приятели. Важното е общо взето каузата да е вярна, да се върви в правилната за развитието на държавата посока и да не се заемаме чак толкова на сериозно.
Водещ: И ако каузата изисква да бъде сменен премиерът.
Татяна Дончева: Вижте, аз не мисля, че някой премиер е залепен за стола на премиера. Всеки има мандат. Някои го изкарват докрай, други го изкарват по-малко, няма никаква драма. Световната политика изобилства със случаи, когато авторитетни хора с дълга политическа биография, но се е случвало да бъдат по няколко пъти министри, министри-председатели, президенти, да бъдат, да ги свалят, пак да бъдат, пак да ги свалят – какво страшно има.
Водещ: Вашата прогноза – ще изкара ли премиерът Станишев своя мандат докрай?
Татяна Дончева: Не е хубаво ние да изкарваме мандата лазейки, защото това означава, че ще влезем без всякаква скорост в следващи избори.
Сега, отговорността на премиера Станишев е все пак за държавното управление и той е човекът, който ще си прецени има ли възможности да прави смени, защото понякога гледаш мача, казваш – може би е хубаво да се направят смени, обаче премиерът Станишев знае кой стои на резервната скамейка, има ли такива хора, няма ли, по-добри ли са, по-лоши ли са, здрави ли са му играчите, контузени ли са, по-добре ли ще стане, по-зле ли ще стане. В крайна сметка има неща, които могат да се подсказват, има и ситуации, в които няма какво да се подсказва. Колкото може, толкова.
Водещ: Той си знае.
Татяна Дончева: Той си знае.
Водещ: Благодаря ви, г-жа Татяна Дончева, депутат от Коалиция за България.

И още бисери:

***
Аз попрехвърлих новините снощи, смятам, че сериозно подценяваме отношението на хората към управлението. Ние искаме (???) обезателно екстремистки действия , а хората могат да бъдат недоволни и без да проявяват екстремизъм, но въпреки всичко да са сериозно недоволни.

***
Това не е просто безадресен протест срещу властта. Защото някой иска някого да сваля, за да му седне на мястото. Това, което видях снощи по телевизията от Кърджали, бяха едни разгневени, очевидно трудови хора, които смятат, че някой безхаберник опропастява труда и усилията им. Това за мен са сериозни неща.

***
Двайсет години България е управлявана само от легитимно излъчени управници. Ако те нямат достатъчно талант, това е положението. Народът селектира такива хора. Народът никога не се е интересувал той талантливи управници ли излъчва. Напротив, той има всякакви други съображения, но никога не е имал за съображение да излъчва талантливи, или подготвени, или четящи. Хората, които сме възприемани за хора на властта, сме на практика нови поколения след 90-а година.

***
Както царете имат корона, скиптър, не знам какво си там, трон, тия пък считат, че трябва да имаш охрана. Колкото по-голяма, толкова по. Сега, нямам нищо против.

***
Въпросът със споделянето на отговорността той е така. Но аз повече се впечатлявам от липсата на сериозни тези от страна на опозицията. Да искаш оставки, добре. Но трябва да има тези. Къде, какво е сбъркано, какво трябва да се направи, как и какво не се приема. Аз съм толкова притеснена от реално протестиращите трудови хора, колкото и от немощта на опозицията. Защото не е моя работа да отглеждам опозиция...

***
Значи ако така се оглавяват нещата от мераклии без потенциал, не съм оптимист за развитието на нещата.

30 юли 2008 | 13:35 | БНР, „12+3”
http://www.focus-news.net/?id=f9764

Нагоре

Тагове: може,