Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2008 17:28 - Кървавото лоно на българския държавен комунизъм - 29
Автор: roksolana Категория: Политика   
Прочетен: 1043 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.07.2008 17:30



                                                  Глава четвърта               КОСТА ЛУЛЧЕВ, ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ПОГРОМЪТ ВЪРХУ                               БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ

.......................
                         НИКОЛА ПЕТКОВ ИСТОРИЧЕСКИ БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА ПРЕГРАДА ПО ПЪТЯ КЪМ УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ КОМУНИЗЪМ. Неговата смърт и смъртта на любимата му партия по време съвпаднаха и с решаването на основните геополитически въпроси. Вече нямаше никаква надежда, че нещо в България може да се промени. И все пак...                             И все пак на 10 януари 1948 г. при обсъждането на бюджета във Великото народно събрание става истински скандал. Социалдемократът Иван Копринков подлага бюджета на остра и принципна критика. 
                          Верен на създадения си вече навик да слуша дебатите от кабинета си, Георги Димитров не издържал и ядосано влетял в залата.
                         “ Вие сте чужда грамофонна плоча – започнал той. От тая трибуна, както помните, аз предупреждавах десетки пъти вашите съюзници от групата на Никола Петков. Не слушаха... Счупиха си главите, И ШЕФЪТ ИМ Е ПОД ЗЕМЯТА. Мислете вие сами, да не изпитате съдбата на вашите собствени сюзници, ЧУЖДИ АГЕНТИ И ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ! Ако вие досега не сте помнели и не се опитате да поумнеете, вие ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ОТ НАРОДА ТАКЪВ УРОК, ТА ЩЕ ГО ПОМНИТЕ ДО СВЕТИ ПЕТРА.
....                           ХУЛИГАНИТЕ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ГИ ИЗГОНИ.                           Когато процесът против шефа на тази ваша обединена опозиция бе създаден, казаха: “Ох, да смее този български съд да го осъди на смърт! Ужас ще настъпи тогава!...” Съдът си изпълни ролята, осъди предателя национален на смърт.                           Казахме тогава: никой не може да ни попречи. Излезе ли така? Излезе.                           И какво стана отвън? Ноти даже не дадох прилични, както можеше да се предполага...                           Всичкото време мълчахте, СПОТАЙВАХТЕ СЕ КАТО МИШКИ В ДУПКА! Всичкото време! Защо сега излизате с декларация и с такава реч? Защо? Да ви кажа защо... Вие чувате по чужди радиа и подушвате, ПОНЮХВАТЕ С НОСА, че там, в Средиземно море някои американци имат флота, че в Гърция се готвят някои американски части да дойдат, че нещо се готви против България и против нейното правителство. Оттам е малко нещо този слаб кураж, който вие проявявате сега... Оттам е вашата чужда радиоагентура...                         ЗНАЕМ ВАШИТЕ РАЗГОВОРИ, КОИТО ВОДИТЕ ПОМЕЖДУ СИ. ЕХ, ВИЕ, ОЗЛОБЕНИ ПАРТИЗАНИ!                         Аз мога да заявя от името на нашето правителство и на Отечествения фронт, че всички тия заплахи с някаква война, с някакво нападение на нашата страна, с нейното бомбардиране от въздушни флоти и пр. и пр. е вятър...                         Ако, за нещастие, дойде до една война, тогава именно има да патите. ПЪРВИТЕ, КОИТО ЩЕ ИЗЧЕЗНЕТЕ, СТЕ ВИЕ, ЗЛОСТНИ ОПОЗИЦИОНЕРИ!... Забележете, НИКАКВИ КОНСПИРАЦИИ НЕ МИ ПРАВЕТЕ и никакви конспирации и заговори не мислете...                          Спасителния бюджет на държавата вие атакувате подло, вие не го гласувате. И вие не изпълнявате своя дълг като народни представители. ВИЕ СТЕ ХОРА, МЯСТОТО НА КОИТО НЕ Е В ЕДНО ТАКОВА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.” / Дертлиев Петър. Ден първи - ден последен. С., 1996 ; 333-335/
......
                   Отминали са годините, смъртта е настигнала всички, които е могла да настигне. И диктаторът, и демократичните опозиционни депутати, и палачите, и техните жертви. Но върху някога белите, а днес пожълтяли листа, стоят запечатани думите на хората, правили българската история през четиридесетте години на миналия век. Кой е все пак Георги Димитров пред края на своя живот? През 1948 г. той е на 66 години...
                    ......Деградацията на Георги Димитров не е била нито физическа, нито пък може да се определи като срив на интелигентност. Тя е деградация на характера, на формата и ценностната мотивираност на неговото мислене, на гледната му точка. С една дума – НЕОБРАТИМА, НЕСПАСЯЕМА ДЕГРАДАЦИЯ НА НРАВСТВЕНОСТТА, НА МОРАЛА. Комунизмът е не само утопична, но иначе – сама по себе си – хуманна идеология, както продължават да ни внушават. КОМУНИЗМЪТ В СВОИТЕ ДЪЛБИННИ, ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ Е ИЗЦЯЛО СБЪРКАНА ИДЕОЛОГИЯ ЗА ПРИМИТИВНИ В СВОЯТА СОЦИАЛНОСТ НАРОДИ.
........................
                          Проспериращият комунист няма за какво друго да се бори, няма каква друга позитивна цел да си постави като личност, освен да се стреми да изпълзи по йерархичната стълба на властта. Да се издигнеш при държавния комунизъм по-високо във властта, да станеш секретар, първи секретар на града, член на ЦК и нагоре, това е равносилно изобщо на издигане в обществото. Защото просто няма друга, независима от властовата координатна система, в която можеш да докажеш на другите и на себе си, че си успял. И няма нищо чудно в обстоятелството, че държавният комунизъм се превърна в ЕДНО АБСОЛЮТНО КАРИЕРИСТИЧНО ОБЩЕСТВО, в социално-политическа система, която раждаше кариеристи така естествено, както гъбите никнат след дъжд.                           Този факт имаше за последица едно ТОТАЛНО ОБЪРКВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ КАЧЕСТВА И НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ. Да се издигаш, да растеш, можеше само в и чрез партията. Един обикновен инструктор, престижно наименован като организационен работник, можеше чрез връзки да стане всеки треторазряден посредственик. Можеше затова, защото характерът на неговата “работа” съвсем не изискваше нито научни знания, нито професионални умения. А получаваше власт, с която се съобразваха всички – професори, кметове, директори, лекари, инженери, учители; човекът беше представител на районния, на градския или, не дай Боже, на Централния комитет на БКП.
............................
                           Всеки разсъдителен човек може да се замисли, пък да си направи заключенията. Държавната собственост е дефинитивно по-неефективна от частната. Управлението на комунистите беше административно-бюрократично, просташко и некомпетентно. Създаден беше огромен, щатно заплатен комунистически партиен апарат и апарат на всевъзможни казионни организации. Предприятията се управляваха чрез една тежка и многочислена ръководна структура, защото бяха държавна собственост. Функционираха екстензивно широко изградени образователни и медицински мрежи. Е, ОТКЪДЕ МОГАТ ДА ДОЙДАТ В РЪЦЕТЕ НА ПАРТИЯТА-ДЪРЖАВА ПАРИТЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА, АКО НЕ ОТ БЕЗБОЖНАТА, НЕЧОВЕШКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА РАБОТНАТА СИЛА ЗА УСЛОВИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ? И резултатите от тая зверска експлоатация се представяха, да си припомним само, за велика заслуга на комунистическото управление и на Тодор Живков.... А накрая всичко натрупано от експлоатацията беше и тотално разграбено или разрушено. От кого? От разноцветни люде, но в дъното на целия грабеж стоеше комунистическата номенклатура; в нейни ръце беше националното богатство.                          В името на тоя държавен комунизъм беше ликвидирана българската демократична опозиция през четиридесетте години на миналия век. Първо Никола Петков и земеделците, а после и социалдемократите.

Следва
                    


Тагове:   лоно,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: roksolana
Категория: Други
Прочетен: 758099
Постинги: 391
Коментари: 1316
Гласове: 9719
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031