С очи на изток, със сърце на юг :: Кървавото лоно на българския държавен комунизъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2008 16:15 - Кървавото лоно на българския държавен комунизъм - 31

Автор: roksolana Категория: Политика

Прочетен: 1277 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08.2008 17:11

                             Така си е било, разбира се, но с едно много важно според мен уточнение. И тези от Политбюро са били на равнището на зверовете от ДС, а не обратно. Тодор Живков е шеф на милицията в София, на него лично се дължат много страшни престъпления. Тези престъпления ще доведат – и това е второто нещо, което искам да добавя тук -, социалдемократа-юрист Петър Братков до положение, че пред съда той ще произнесе невероятните за мене думи:                           “ Ние считахме – изговаря големият парламентарен юрист Петър Братков – че комплектуването на народната милиция само от комунисти представлява една опасност за законността в страната и за свободата на гражданите. Престояването ми обаче в продължение на 80 дни в Дирекция на Държавна сигурност опровергава това мое мнение... Бях приятно изненадан от извънредно коректното служебно изискано и много внимателно отношение към мен, като се държеше сметка за моето лично човешко достойнство. Методите, по които се водеше следствието, са най - усъвършенствуваните методи на модерната криминалистика. На първо място се практикува методът на изобличението, който почива на предварително събрани доказателства, които се противопоставяха на мен през течение на процеса, когато по едно или друго обстоятелство исках да замъгля, или да прикрия истината. На второ място се употребява методът на самоизобличението, който се състои в многократното повторение на показанията по един и същи въпрос. Изобличението и самоизобличението – ето тайната на самопризнанията в Държавна сигурност.                          Днешната Дирекция на Държавна сигурност е една ценна придобивка на нашата млада Народна република и бих желал това мнение, което си съставих за нея въз основа на лични наблюдения и въз основа на личен опит, да стане мнение на целия български народ.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 176-177/                           Когато започнах да чета тоя текст за първи път, аз все очаквах в даден момент да стане ясно, че Петър Братков си е позволил да иронизира, нещо повече – позволил си е висш интелектуален сарказъм пред лицето на негодника-прокурор Петко Петрински. Но нищо такова не ставаше ясно; напротив – думите му се възприемат съвсем насериозно от всички участници в съдебния процес.
                          Господи, .... какво са правили тези комунистически зверове с Петър Братков, какво му е станало на тоя човек? Позвъних по телефона и разговарях с отличния, безусловно качествен изследовател-историк Жоро Цветков. Той ми каза, че сега вече и следствените дела са достъпни в архивите, а не само съдебните, с които е работил при написването на книгата му “ Съдът над опозиционните лидери”. Но изправен пред съвършено невероятната метаморфоза, извършила се в душата на Петър Братков, аз лично нямам абсолютно никакво желание и воля да надникна в преизподнята на Държавна сигурност.
                        Получил окуражаваща подкрепа от свидетелите и от признанията на подсъдимите, прокурорът Петко Петрински държи една уникална обвинителна реч, заслужаваща да остане завинаги в аналите на българската юриспруденция. И да напомня на всички бъдещи поколения какво значи комунист, докопал цялата власт в ръцете си.                         ПЕТКО ПЕТРИНСКИ: - “ Господа съдии! Интересът към настоящия процес сред нашето общствено мнение е голям, тъй като чрез него е разкъсана още една от брънките във веригата на вътрешната и международната реакция. Пред нас са изправени корабокрушенците, които са изхвърени тук в съдебната зала от вълните на така наречената студена война.                          ГОСПОДА СЪДИИ! ТЕ СА ИЗПРАВЕНИ ТУК НЕ ЗА СВОИТЕ МИРОГЛЕДИ, ТЕ СА ИЗПРАВЕНИ ТУК НЕ ЗА СВОЯТА ИДЕОЛОГИЯ, ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО ИМАТ ТАКАВА, ТЕ СА ИЗПРАВЕНИ ТУК НЕ ЗА ОТРИЦАНИЕТО НА МЕРОПРИЯТИЯТА НА ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ, ТЕ СА ИЗПРАВЕНИ ТУК НЕ ЗА КРИТИКАТА СПРЯМО ТЕЗИ МЕРОПРИЯТИЯ, ТЕ СА ИЗПРАВЕНИ ТУК ЗА КОНКРЕТНО ИЗВЪРШЕНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ ПРОТИВ УСТАНОВЕНИЯ ОТ ЗАКОНА РЕД.”                          Комунизмът винаги се е ръководил от една демагогическа идеология. Може да е жестока шега на историята, може и да не е, но именно Карл Маркс твърдеше, че всяка идеология представлява изопачено, илюзорно съзнание, което е в пълно противоречие с фактите от реалната действителност. Всяка, но не и неговата, не и марксистката идеология. И накрая да вземе да се окаже, че той е прав най-много от всичко друго именно за извратеността на собствената си идеология. Тая извратеност изглежда все още поносима, когато запазва теоретическата си форма и съответно се пропагандира просто като някакво ново съзнание. Но тя буквално придобива канибалски характер, когато навлезе в ролята си на официална държавна идеология и се пренесе директно в правораздаването.                          В обвинителната реч на прокурора Петко Петрински всичко е абсолютна лъжа, всичко е преобърнато в точно противоположен смисъл......Но в съдебната зала, където се развива един изцяло монтиран, фалшифициран съдебен процес, никой нищо не може да му каже.
                        Той се прави на теоретик, разяснява какво е демокрация, какво е народовластие, за да стигне до своята цел, естествено – да направи заключението, че СЪВЕТСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е СЪВЪРШЕНИЯТ ТИП ДЕМОКРАЦИЯ.                          В тази съвършена съветска демокрация са разрешени завинаги всички проблеми, премахнати са всички недостатъци на буржоазната демокрация. Няма експлоатация на човек от човека, всеки работел за себе си, а всички заедно – за процъфтяването на социализма, защото действуват и мислят като един единствен човек.                           И сякаш със съжаление към заблудените, прокурорът Петрински продължава: “ Вярно е, че в съветското общество не съществуват налудничавите идеи на Ницше. Вярно е, господа съдии, че там не съществуват последователи на Бран, този Ибсенов герой, който казваше: “Бъди какъвто щеш, но бъди такъв докрай.” Там не съществува и хомосапиенсът на Ж. Пшибишевски. Всичко това е така, господа съдии, защото там има твърде много лечебни заведения за хора с маниакална психика.”                           Има непонятни, тайнствени работи в живота. Всеки, който почне да се мисли, при това да се изживява, като месия, започва да се представя тъкмо за противоположното на онова, което представлява той в действителност. Петко Петрински от всяка нормална гледна точка е социално анормален индивид, понеже съзнателно и целенасочено лъже в такава брутална степен, че накрая или трябва да му повярваш и да станеш като него, или просто да го пратиш в лудницата. И във връзка с него аз си припомням една фраза на Джеймс Клери, ученик и последовател на утописта Робърт Оуен. Оуен непрекъснато казвал на учениците си, че съвременното му общество е общество на лудостта, защото хората не се стремят към равенство и справедливост, ами непрекъснато възпроизвеждат експлоатацията. Ученикът му Клери обаче взел, та полудял медицински. И повтарял ежедневно на лекарите: “ Вие сте повече, затова мене обявихте за луд. Ако аз и моите приятели бяхме повече от вас, щяхме вас да обявим за луди и вас да вкараме в лудницата.”                              Значи луди са тия, които са по-малко или пък са по-слаби от силните на деня. Затова силният комунист Петко Петрински дълбокомислено заключава: “ ЩОМ КАТО ПОНЯТИЕТО “ДЕМОКРАЦИЯ” ПО САМОТО СИ СЪЩЕСТВО ОЗНАЧАВА НАРОДОВЛАСТИЕ, АЗ МИСЛЯ, ЧЕ НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ СВЪРЗВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА СЪС СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕДНА ИЛИ ПОВЕЧЕ ПАРТИЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ”.
                           Ето как с устата на прокурора заговорва теоретикът на тоталитаризма – няма никаква нужда от повече партии, стига ни само една, комунистическата, демокрацията от тая работа само ще спечели.
                            Подготвил си почвата, той продължава:
                           ".....Господа съдии, те имат и друга дейност, която не е разкрита. Цялата тяхна партийна организация е била един канал, чрез който канал се изливали нашите военни и държавни тайни в ръцете на чуждите държави. ТАЯ ДЕЙНОСТ НЕ Е РАЗКРИТА, ОБАЧЕ ТЯ Е БЕЗСПОРНА, ТЯ Е НЕСЪМНЕНА.                              Господа съдии,                          Господин Коста Лулчев влезе тук с една осанка и една тога, под която, според мен не се крие никакъв социалистически идеал. Господин Коста Лулчев влезе в тази съдебна зала с една тога, ПОД КОЯТО СЕ КРИЕ НОЖЪТ НА КЪРВАВАТА РЕСТАВРАЦИЯ, НА КЪРВАВАТА КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ.                          Господа съдии,                          Хора като тях не са творци на историята. Покрай такива хора като тях тя отминава и отвръща поглед... Аз ще ви моля да прецените всички ония факти, които се установиха, да пречупите всичко това през вашата съдийска съвест и да отговорите обективно и добросъвестно на въпроса, дали са виновни или са невинни.                          Господа съдии,                         Аз не се съмнвам, че на този въпрос вие ще отговорите: да, те са виновни. Те са виновни затуй, защото те работеха с всички възможни средства, легални и нелегални против социализма; те са виновни, защото в борбата си против социализма вървяха по тъмните пътища на престъпленията; те са виновни, господа съдии, защото се бориха така също и против устоите на нашата държава в един върховен момент, който тя изживяваше.”
.........
                         За конкретни предложения по размера на присъдите Петко Петрински дори не се затруднява; оставил е тая дребна подробност на своя помощник – прокурора Спасов.
                         "......Другари съдии,                                       Трябва да призная, че ако отмервате наказанието и точно и съобразно вината на тези трима подсъдими, те не могат да заслужат, освен само едно наказание - СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ, което заслужи и техният съзаклятник Никола Петков.                           Нека, другари съдии, тези трима предатели на българския народ, които имат най-голям дял от отговорността пред целокупния български народ и пред България, през решетките на килиите на Централния затвор да наблюдават стопанския възход на обновена, на нова България... да видят какво значи социалистическо строителство и да им се даде възможност да обсъдят до каква степен са стигнали в своето предателство срещу целокупния български народ.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 186-189/                           Какво всъщност е поискал от съда прокурорът СПАСОВ? От една страна той заявява, че специално тези тримата подсъдими заслужават само едно наказание – смърт като Никола Петков. Същевременно обаче той подхвърля на съда идеята, че те могат да получат и доживотен затвор, та от прозорциите на килиите си да наблюдават социалистическото строителство в България, което ще ги убеди най-добре колко голямо е предателството им спрямо народа. Това е, разбира се, подаден знак, че от Коста Лулчев и от Иван Копринков се очакват признания, които да потвърдят прокурорското обвинение.                           Мисля, че двамата лидери на Социалдемократическата партия вземат душевно тягостното, но обективно единствено правилното решение – да признаят прокурорските обвинения, за да спасят живота си. Никой тогава не можел да се съмнява, че ако те продължат да настояват за истината и откажат да се признаят за виновни, чака ги изрично натякнатата им съдба на Никола Петков.
                          Пръв пред съда прави декларация Иван Копринков, който и без това пред следователите от Държавна сигурност направил признания, които обаче е отрекъл на съдебня процес. Затова сега той просто заявява, че направените от него оспорвания пред съда “не отговарят на истината”.
                                                “ Коста Лулчев –пише Жоро Цветков – се изправя пред съда като лидер на българската социалдемокрация. Поведението му се определя от интересите на партията и изпадналите в беда по-млади негови другари. В тях е надеждата му за бъдещето на партията и социалдемократическото движение в България. Лично той се бори докрай. Сега той е победен, но не и сломен. С ясното съзнание за изпълнен дълг се жертвува, за да даде последен шанс на тези, които му вярваха, и които той направлява и ръкводи в борбата за демокрация и свобода:                           “... СЛЕД ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО СЕ РАЗКРИ, АЗ ПОЕМАМ ОТГОВОРНОСТТА И ВИНОВНОСТТА ПО ВСИЧКИ ПУНКТОВЕ НА ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ОНЗИ ПУНКТ, В КОЙТО СЕ ГОВОРИ ЗА ВРЪЗКИТЕ, ИЛИ ОТНОШЕНИЯТА МИ С ЛЕГИОНЕРСКОТО ДВИЖЕНИЕ”. /Пак там; 189/                          Прокурорът Петко Петрински обхожда залата с тържествуващ поглед. Това е, край. Всички подсъдими вече са признали вината си. Държавна сигурност действително е орган, който работи по “най-усъвършенствуваните методи на модерната криминалистика – изобличението и саморазобличението”. Земеделецът Петър Коев ги беше описал тия методи в писмото си до Никола Петков, а социалдемократът Петър Братков лично ги похвали пред съда.
..........................
                          ...На 15 ноември 1948 г. председателят на съда открива последното заседание по процеса срещу социалдемократите.                          Всички подсъдими са признати за виновни по всички пунктове на обвинителния акт. КОСТА ЛУЛЧЕВ – 15 години строг тъмничен затвор; ИВАН КОПРИНКОВ – 12 години строг тъмничен затвор; ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ – на 10 години строг тъмничен затвор.                           КРАЙ!                           НЯМА ОПОЗИЦИЯ!                           ПРЕДСТОИ САМО СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ ДА БЪДЕ ПРОВЕДЕН ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЕТИ КОНГРЕС НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ...

Край