В първия момент не повярвах на очите си. Не защото той я носеше на ръце. А защото бавно я носеше на ръце по тротоара със забързани минувачи, връщащи се от работа или излизащи за порция вечерни впечатления...Момчето - красиво, с тен, мускулесто...момичето - мъничко, нежничко, с роза в ръка. Беше си я гушнал и си говореха нещо, с едни спокойно-щастливи лица...все едно вървяха хванати за ръчичка...Явно не беше някакъв страстен порив, а просто така си вървяха :) Бяха напълно погълнати един от друг и от разговора, явно не ги интересуваше какво впечатление правят на околните...
     Зарадвах им се - толкова бяха мили и естествени...Ако можехме да си се обичаме така естествено и спокойно...Май се учим на това цял живот. Но на някои им се удава и без години и десетилетия грешки, опитвания, разочарования...Дали това е някакъв особен талант, някаква вродена мъдрост на сърцето? За едни вродена, а други я придобиват чрез страдание? Но и за това се иска сърдечна сила и мъдрост - да видиш, че самият ти си стъпил накриво, сгрешил си, нещо не си доразбрал, донаправил, допочувствувал - а не "хората са лоши", "животът е несправедлив", "всички мъже/жени са ...".
      Хрумна ми - винаги, когато искаме да получим нещо, най-напред трябва да дадем. Отиваш в магазина (или даже си седиш вкъщи) и казваш: искам хляб! Ами искай си, кой ти пречи? Това наше "искам"... От това, че искаме, ама много искаме, нещо или някой няма да се появи в живота ни. Преди това трябва да заплатим определена цена. С хляба е сравнително просто - трябват само пари - но и тях за да ги имаш трябва да се поизпотиш... А нещата, които не се купуват с пари? Какво сме готови да дадем от себе си, за да ги имаме? И имаме ли какво да дадем? Колко са чести в живота илюстрациите на известния афоризъм:"Дълго търсих идеалната жена. Когато я срещнах...нищо не стана. Оказа се, че тя търси идеалния мъж" (можем да разменим местата на думите "мъж" и "жена" - смисълът на афоризма не се променя). И какво всъщност искаме, знаем ли? Искаме да ни е хубаво, но какво точно означава това? В някои житейски ситуации приличаме на човек, който сяда в такси и казва: закарайте ме някъде, където да ми е хубаво. Къде точно ? - може да попита шофьорът (а може и да не попита :) Амиии...абе хубаво да е...където и да е... И шофьорът ни откарва...там, където според него е хубаво. Но на нас може изобщо да не ни хареса. Разочарование....Изобщо не е хубаво...Загубили сме време...Похарчени пари...Ееей, тоя шофьор, нищо не разбира от хубаво! Той е виновен за нашето разочарование! И изобщо всички таксиджии са....
     И така всеки път, когато се надяваме някой друг да ни осигури "хубавото"... радостта,щастието, любовта...нещата, които не се купуват с пари. За да ги имаме...знаем ли преди това какво трябва да знаем - за себе си и за хората? Знаем ли какво трябва, можем и сме готови да дадем?....
     Толкова много мисли, предизвикани от едно момче и едно момиче с роза в ръка...Те изглеждаха така, сякаш знаят...

Поздравления за хубавия пост ! Много често си задавам подобни въпроси...сравнявам с щастливи двойки и нещастни, за да разбера къде всъщност се крие ключът....но все не успявам да го открия...може би защото аз самата все още не знам какво искам и какво съм способна да дам....имам, може да се каже, сравнително дълга връзка, която все повече се чудя дали си струва да продължавам....

Благодаря ти! :)
ТВОЯТ ключ е в ТВОЕТО сърце :)

много ме натъжаваха и ми разбиваха сърцето подобни гледки- на влюбени най-обикновени и естествени момиче и момче... Това да ги видя бе ужасно болезнено за мен... само ми напомняше за моята собствена самота... Завиждах им, със бял завист... Никога с черна!
И един ден... и аз получих това в живота си. Най-ценното на света... Споделена, взаимна любов... Нежна обич... Не зная дали и ние с моя приятел изглеждаме като вървим по улиците по гореописания начин (едва ли;) но все пак... мисля, че имаме подобно излъчване....

Благодаря ти за красивия и смислен пост. Благодаря!

Кенди, целия ти коментар мога да повторя дума по дума :)
Все по-често си мисля колко важно качество е търпението...И разбирането, че всичко в живота ни се случва точно когато трябва да се случи, а не когато на нас най-много ни се иска...Може би трябва още и да го заслужим по някакъв начин...

Така е... С теб определено сме единомислещи... И "единочувстващи" май... "Единовярващи"...

Поздрави и целувки от мен :-** :)

Прегръщам те!:) Останалото и без думи е ясно :))) Да си го чувстваме...

:) :) :) Много усмивки за едно много усмихнато момче! :) :) :)