***

Не ме издигай в ранг на божество.
Жена съм - плът...и плам, и песен.
С коси развети...Но без ангелско крило
да прави по-небесни раменете ми.

Жена съм - майка, дъщеря, любима...
Кръв земна, земен дух - тук, на Земята.
Не ми търси необичайно име -
търси ме в битието на децата ми.

И ти недей към небесата да отлиташ :)
Ела, ще те завия топло със ръцете си.
Ще ти отвърна и преди да ме попиташ -
с вени пулсиращи, със дъх, с ресници трепкащи...

Ела - да бъдем земни, живи, истински.
Жена и мъж. Всичко останало е суета.
И за небето има време...Мислиш ли,
че ще ни отмине вечността?

Във вечността ще ни остане само тя - божествената
искра, предопределила дните ни.
А щом сме на Земята - възможно най-естественото
е да сме хора. Макар и устремени към звездите...

Чуй ме:
не ме издигай в ранг на божество...

! Предпочитам да сме си "хор (а)"

Поздрави, Рокси!

Стрхотно. Толкова непринудено и истинско казано. Хиляди пъти по-добре от изкуствена и натруфена духовност.

Поздрави и от мен :-)

усмихвай си!