Когато хората в земното си битие започват да разсъждават за това, какво става с човек след смъртта на физическото му тяло, винаги си спомням един анекдот. Две близначета си кротуват в майчината утроба…по едно време едното пита другото : за какво си се замислил? Ами мисля си – казва другото (явно бъдещ философ :) – дали има и другаде живот освен тук? За тях това е ЦЯЛАТА ТЯХНА РЕАЛНОСТ – НА ДАДЕНИЯ ЕТАП. За нас – вече родените – животът им още не е започнал дори.С много малки и много бавни крачици науката се приближава към някои истини за “животът преди живота” (между другото, Мууди има и такава книга, но нещо не я виждам в нета на български). Ако се опитаме да погледнем на раждането от гледна точка на човечето, което се ражда…Какво значи животът за него до този момент -топло, уютно, всичко ти е поднесено на тепсия още преди да си успял да си го пожелаеш. Това е била неговата досегашна реалност. И идва мигът, когато трябва да се появи на бял свят. Едва ли за него това е напълно приятно и комфортно изживяване. Първо, трябва да се мине през едно доста тясно място ( и изобщо не съм сигурна, че това причинява болка само на майката, а не и на него), второ – рязка смяна на температурата, трето – ярката светлина рязко блъска очите, които не са виждали даже пламъче на свещ, четвърто – приглушените звуци, които е долавяло в утробата, се сменят от виковете от болка на майката, командите на лекаря и акушерката, пето – въздухът изгаря дробовете, които още не са свикнали да дишат….и още, и още, и още…И както казва Ошо – за свършек на всичко те хващат за краката, овесват те с главата надолу и те пляскат по дупето – какво посрещане само! Добре дошъл значи! Сега има и други варианти, и други условия за раждане…дано все по-малко деца се раждат по гореописания начин… Под този ъгъл погледнато раждането е истински шок за съществото, което вече усеща. То е изтласкано от някаква невидима сила (просто е настъпил моментът) към нещо съвсем непознато, нещо несравнимо с предишния комфорт.Преход от едно състояние в друго. Край на нещо привично и затова хубаво (а и варианти не е имало, за да се сравни) и начало на нещо ново, абсолютно непознато и ако се съди по началото (моментът на раждането) – не много приятно… А непознатото и не много приятното по принцип плаши и отблъсква, особено ако се окажеш неподготвен и безпомощен. Уж заглавието ми е за смъртта, а дотук все за раждането… Постепенно минавам към нея :) Ако си представим, че детето можеше да разсъждава и да избира дали да се роди (като знае, че трябва да премине през всички мъки на раждането, след това да бъде безпомощно и т.н.) или да си остане на едно топличко, уютничко, комфортничко и абсолютно безгрижничко местенце (което за него е единственият познат и възможен вариант)…какво ли щеше да избере? Една ужасно банална фраза: смъртта е преход от едно състояние в друго. Това лесно го възприема човек, който вече е разбрал, че “аз” не е равно на “моето тяло”. Имам предвид физическото. Доста има изписана литература какви още тела има всеки…Т.нар. “Кирлиан-ефект” е познат и на учените вече десетилетия (става дума за фотографиране на аурата). На детенцето в майчината утроба по никакъв начин (дори и да можехме да разговаряме с него) не бихме могли да обясним какво го чака “след прехода”. Кое е “по-хубаво” – да си останеш там или да имаш възможност да виждаш слънцето, да вдишваш с пълни гърди, да обичаш и да си обичан, да дадеш нов живот на някой, да напишеш стихотворение или песен…И двете състояния – преди и след раждането си имат своите плюсове и минуси. И не можеш да ги оцениш и сравниш, докато съзнателно не си бил и в двете. Какво би могъл да ни разкаже човек, който вече е минал през този преход, наречен от нас “смърт”. Може би – че това е просто край на единственото познато ни състояние? И както на нероденото още дете не може да се разкаже за живота, така може би и на нас, докато сме във физическите си тела не може да ни бъде разказано за това, което следва след смъртта. Колкото и да иска да ни го разкаже някой…Друг е въпросът, че в земния си живот ние имаме интелект, разум, чувства, интуиция...които биха могли да ни помогнат да посрещнем прехода-"смърт" доста по-осъзнато, отколкото прехода-"раждане"...Засега дотук на тази тема - безкрайна и бездънна...

Даже един от първите ми постове беше на тази тема:

http://comfy.blog.bg/viewpost.php?id=42803

"Т.нар. “Кирлиан-ефект” е познат и на учените вече десетилетия (става дума за фотографиране на аурата)."

... А това... просто не е вярно... сори!! Той е познат, но са познати и други неща около него и съвсем не се приема от повечето учени, като някакъв специялен ефект (освен като трик), камо ли за заснимане на аурата и пр.

... Но... за прехода съм напълно съгласен, че изглежда по подобен начин или би могъл да се възприема така!! :))

Поздрави, Ваня!;)***

П.П. И не искам да споря за т.нар. "Кирлиянов ефект" - моля те! ;)

щом не искаш - недей да спориш :))) Не виждам кой може да те принуди ? :)
Разбира се, че когато казвам, че е известен - той може да е известен по най-различни начини :) и естествено съвсем не като истина в последна инстанция. "Фотографиране на аурата" е доста приблизително и опростено казано. Но все пак не съм писала доклад за научен симпозиум,нали...А учените винаги имат право и избор - дали да приемат нещо като трик или не...На кой както му отърва...
Това не е спор. Въпросът не е от тези, за които важи правилото "в спора се ражда истината"... :)
Поздрав най-сърдечен! :)*

dust in the wind...
Respect!

някои неща са вечни :)

Бих искала да насоча вниманието ти към това какъв е възгледа на една много мъдра книга и бих казала и най - разпространената и стара книга в света-Библията.Там в Еклесиаст9:5,6 се казва: Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.
Въпроса за възкресението , като възможност за живот е друга тема!Поздрав!

Благодаря ти за коментара! :)