Като гледам как расте сина ми (както беше казала  radalia – все едно го родих миналата година, а сега трябва да вдигна глава, за да го видя :) си мисля колко много неща научавам за мъжете :) За това как се формира мъжкият характер, мъжката психология и виждането за женския пол включително. И си мисля: ееех, защо не съм ги знаела тези неща по-рано :) Нямало е кой да ми ги каже. Затова се опитвам да ги споделям с дъщеря си, макар че съм сигурна, че и тя задължително ще премине през своя период на проби и грешки…

                                  Та се убеждавам, че май наистина жената си е жена и майка от момиченце (сигурно всички сме виждали едно малко момиченце как си храни и облича куклата – с някакъв вроден инстинкт), а мъжете си остават до край момчета, само играчките и увлеченията им стават все по-големи и по-скъпи :) Знам, че има изключения, но те нали подтвърждават правилото…

                                  Животът развенчава един след друг митовете на патриархалния мъжки свят.  Не ми се налага в ежедневието да вдигам 50 или 100 кг.  Или да изпадам в ситуации, в които решаваща е физическата ми сила.....Замислих се по какви още критерии да определя, че един мъж е по-силен и изобщо ПО от една жена, само защото е мъж. Интелект? Отпада. Психологическа устойчивост? Отпада. Гъвкавост на поведението (като стратегия и тактика :) ? Отпада.  Издържливост на продължителни натоварвания (особено съчетани физически + психологически)? Отпада. Сила на духа? Отпада. Интуиция и прозорливост? Отпада. ..... Като се сетя нещо друго, ще го дописвам :)

                                  Веднага да кажа, че не съм мъжемразка. Напротив! Винаги съм се разбирала с мъжете по-добре, отколкото с жените и съм имала и имам много приятели. Но все пак не мога да не забелязвам, че всичките тези критерии, дето ми отпаднаха от списъка по никакъв начин не са пряко свързани с  първичните и вторичните полови признаци на човека.

                                   През 15в. Ватикана свиква поредния Вселенски събор, един от разглежданите въпроси на който е „Човек ли е жената?” Абсолютно сериозно се обсъжда това, като критерият е: има ли жената душа или няма? Ако Вселенският събор постанови, че жената няма душа, значи не е човек. Тези Вселенски събори по много неща ми приличат на партийни конгреси, но за това друг път :)

                                  От време на време имам чувството, че срещам мъже (при това нямат значение техните възраст, образование, социално положение и пр.), които като че ли идват направо от въпросния Събор....Става ми и смешно, и жалко, и гневно...Такова средновековно мислене...през кой век живеят тези хора ?!  Но в края на краищата си казвам: спокойствие и здрава храна! Матриархатът така или иначе идва! :)

 

 

Споделям напълно!:))

На една вълна сме.
Вчера като мислих по въпроса за вещиците се сетих и аз за матриархата и патриархата. Този свят все още е мъжки, но ... не съвсем :)))))

Благодаря! :)

Този свят не само "все още", но и "съвсем отскоро" (ако имаме предвид десетките хилядолетия история на сегашната цивилизация) е предимно мъжки. Голямо "благодаря" за което отчасти на официалните религии, в които просто няма място за жената наравно с мъжа, да не говорим за нещо повече :)

„Човек ли е жената?”и"има ли жената душа или няма?"-еи това вече ме разсмя.Никъде в Библията не се казва че жената няма душа.
roksolana-някои текстове в религиите са доста объркващи,но са отговаряли на ТОГАВАШНИЯ начин на "оцеляване"и мислене.Но също е казано че:"3. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа.
4. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената."....

Усещам впрочем че идва матриархата (отново), но това определено не ми харесва.
Нито ми харесва патриархата.

Искам избор.
Искам нещо трето.
Искам човешки свят...
(вместо мъжки, или женски... или детски...)
Искам разрешение отвъд дилемата (алтернативата) мъжки/ женски свят.
Наистина.
Кой знае кога ще го доживеят хората това (ниво)...

Сигурно само на оня свят е възможно... :'(

;)