Не ми се обръща езикът да го нарека това мероприятие "бал".
   Защото преминава в училището...

   Беше на 27 юни.
   Абитуриентските минават в един и същи ден в цялата страна, във всички училища. Учебната година свършва за 11-класниците на 31 май. И след това почти месец - изпити, по нашему задължителна матура. Два задължителни изпита: украински език (творчески преразказ) и  история на Украйна. Останалите три предмета - по избор.
Както и да е, минаха.

   Изпити знам какво е, но абитуриентска вечер в училището?! Това беше напълно ново за мен преживяване.
   Масите - в столовата, дискотеката - във фоайето...
   Не можело да се правят балове по ресторанти, защото учителите все още отговаряли до 5 часа сутринта за децата, какво щяло да стане, ако сме в ресторант? При това се подразбира, че в ресторанта децата ще са само с учителите, а тук с техните традиции в бързото напиване (и бих казала - абсолютното неумение да пият) е ясно, че учителят не си взима такава беля на главата. А в училището е традиция да присъстват и родителите и всеки да си гледа чедото да не направи някаква беля :)))

   Та в 21 часа започна тържествената част в "актовата зала" на училището.. Слова, директори, класни ръководители, родители....децата пеят...абе фестивал на художествената самодейност.



Надписът се чете "ПрошчавАй, шкОло" :)

 После им връчиха дипломите. Добре, че бяха само две паралелки, та мина бързо. Миналата година випускът на сина ми бяха пет паралелки и тази церемония щеше да ме погребе преждевременно.

   После - около 22.30 - айда в столовата :)))
   
Преди това - снимки за спомен


 
Масите чакат с яденето и пиенето. Всички си уталожават глада и жаждата и почва дискотеката. И едно постоянно сновене между нея и масите. Децата от време на време изчезват някъде извън този маршрут и родителите започват да ги търсят. Защото - забравих да кажа - официално на масите нямаше алкохол. Фактически - имаше. Такъв празник без водка по тукашному би било пълно извращение. А на масите на децата и фактически пиенето беше доста регламентирано и оскъдно, та те си ходеха по разни предварително подготвени скришни места да консумират. Лудница!


Малко от регламентираното...
   
Големият плюс за родителите беше, че участваха в разните конкурси и щуротии на дискотеката наравно с децата. Изчезна сякаш всякаква разлика във възрастта. Аз лично се почувствах точно с 25 години по-млада :) Струваше си да премина през всички останали впечатления, за да се чувствам така цяла една нощ :)

как да кажа... непознато:) Важното е, че сте се забавлявали...

много пъти са ми разказвали, че абитуриентските балове в Украйна са нещо такова, но не съм присъствал лично - е, ти още веднъж потвърди тези разкази! ;)))

... "Традиции" - кво да са прай? ;)))

Усмив*! ;)

Да :) Отначало си мислех как ще издържа чак до 5ч., но всичко мина като един миг :)

И аз бях наплашена от предварителната информация :))) Както се оказа - не так страшен черт, как его малюют :)
Абе главното е да не се плашиш предварително от нещо непознато :) и при всяко положение да си извлечеш лично полагащата ти се доза удоволствие :)))*

беше в Москва. Подобно на това, което разказваш. но без алкохол. Маже би за пред нас българите.
Малко се чувствахме некомфортно - ние изтупани с току що ушитите костюми, а те с дънки (първите си дънки обух като студент и ми ги откраднаха още първия ден... :)

След това бяхме и в Киев. Този град ми е любим - много е зелен и красив. А по това време беше невероятен... Зеленина, цъфнали дървета... Да не говорим за ботаническата градина с хилядите видове люляци... всъщност не помня, колко бяха... Хатите, Кресчатик, Университета...

Вечеряхме в един ресторант близо до някакъв паметник... не беше Бабий Яр, щото него го знам... Няма значение... Свирка си ресторантския оркестър, хората си плюскат кротко - скука.

После момчетата оставят китарите за заслужен отдих... виждам, че директора ни отива при ръководителя на оркестъра и почна да му шушука нещо... Докато се усетим дамския оркестър на МГ Казанлък(ХІ-В) вече опипваше настройките на китарите...
Не знам дали някой може да си представи, какво настана в този ресторант, когато започнаха да изпълняват парчета на Бийтълс и Ролингстоунс(това е 1973г)... Всичко живо се вдигна на крака и започна да танцува...

Опитите ресторантския оркестър да се върне на позиция, бяха посрещнати с всенародно негодувание. Така нашите продължиха, до края на вечерта.
За мен това беше истинския абитуриентски бал.

Даа, тръпката от преживяното се усеща в разказа ти след толкова години...:)
Киев е адски променен... Е, Университетът си е все така алено червен :)
Ще взема да пусна снимки...Сигурно ти не си единственият с подобни спомени :)

че имаш нещо общо с Украйна. още преди този пост.
заради ника.

Ами ника е за това - подсказка за този, който разбира :)))
Сетих се за една моя учителка - казваше: обожавам да подсказвам на кадърни хора - една дума му кажеш и той развива по-нататък мисълта...а на друг колкото и да му подсказваш, все едно нищо не може да роди... :)))

Моят бал беше подобен: Връчването на "свидетелствата" в актовата зала, която си беше бая голяма и досущ като театрална зала, следвано от "пиршество" в същото помещение, с родители. Беше ок, въпреки, че не очаквах абитуриентския ми бал да е нещо велико. Човек завършва училище и се впуска в студентския живот, това е. Е, после излязохме с няколко приятелчета да отпразнуваме както си му е реда. Между другото, става дума за немски град.

а, виждам, че си в Днепропетровск. Никога не съм бил в Украйна, но бих отишъл до Ялта или Симферопол... Била ли си там? Как е?

Благодаря ти за коментара! :)

Ехоо, кой още в коя страна е завършвал училище? :) Събираме впечатления! :)