Ако до този момент вярвах в случайности и съвпадения, щях да престана да вярвам на секундата :)
        Стигнах си до моето си място и вдигнах глава към небето - в душевното състояние, което само там ме обзема. И в момента, в който небето погледна към мен, състоянието се усили стотици пъти, макар и да ми се струваше, че повече от това накъде...
         Бездънно синьо небе с леки пухкави облачета по него и ослепително слънце. Знам, че е някъде там на небето, но не съм фиксирала от коя страна ми е и т.н. В момента, в който стигнах на мястото и се потопих в усещането, вдигнах глава нагоре (това си става инстинктивно, на такова място не може навъсено да си гледаш в краката :). Точно пред очите ми беше едно сладичко къдраво облаче като пухкав къдрав геврек :) с правилна кръгла форма и с дупка по средата :) И познайте какво имаше в дупката? Слънцето! Е това беше гледка!Имах чувството, че ми се смеят от сърце :))) И синьото, и бялото, и слънчевото...Толкова ярки цветове, сякаш наситени с живот, с радост, с енергия... Попивах всичко това десетина секунди, после естествено гевреченото облаче взе да се измества и разтяга...Когато го погледнах след време, беше изгубило формата си, яркостта си...сякаш и небето, и облаците, и слънцето  бяха станали по-обикновени...
           Замислих се за съвпадането. В един и същ момент: 1. мястото 2.аз там (веднъж на не знам си колко време) 3. вдигнатата ми глава 4. облакът точно над мен 5. слънцето точно в средата му...
            Приех го даже не като "знак" :). А като един ослепителен, изключителен, щастлив знак...

             Още впечатления от България - следват :)

Слънце в очите, звезди - в косите:))
Чакаме включване...

За справка: блогрола ми - позиция номер 17! Тя е озаглавена така от месеци! :)*

Ааа, знам я тази позиция :)))
Обаче в Днепропетровск слънцето кой знае защо не ми прави подобни знаци :) Само в Копривщица :)