Това не беше събитие, а едно разтегнато във времето 
тягостно усещане.     Очите на хората.     Не видях нито един блеснал поглед.     Напълно допускам, че тези с горящите очи са били по 
летните курорти. Или са седяли пред компютрите си и са 
пишели поредния си пост в своя блог. Или просто са емигрирали.     Най-бесният и буен местен, който познавам, неуморим и 
борбен – също беше един такъв притихнал. Така и не разбрах поради лични причини или все пак средата си беше казала в
 края на краищата думата...Но това не променя нещата.     Вглеждах се в очите на „средностатистическите хора”....
мъже и жени...единственото, което прочитах там, беше: „Роб
 съм. Нося го в кръвта си. И ще го предам и на децата си”.
 Хора, сякаш застинали в безнадеждна апатия, в печално очакване някой да им каже какво да правят, нещо да се случи, нещо или някой някак си да промени живота им към по-добро.     От историята е известно, че тези земи векове наред са 
били под едно варварско и смазващо робство. Мойсей е 
разчитал на един срок от 40 години, за да се промени народът 
– когато умре и последният, който помни какво е робство. От тамошното робство са изминали повече от 3х40...Годините са изчезнали в миналото...но не и робската психология...     Там няма гражданско общество. Макар че някои си мислят, 
че има и че главният белег за това е, че могат да гласуват за когото си поискат от мноооого кандидати за „слуги на народа” 
или за един - главен – „слуга”, а не както  по-рано – 
един-единствен вариант...Като преддверието на всеки 
поредни избори е изпълнено с толкова глъч – кой е 
по-добрият кандидат и за кого си струва да се гласува, като 
че ли това има някакво значение. „Може пък този път да не 
сгреша в избора си, може пък точно този кандидат да се 
окаже достоен да му дам гласа си?” – питат се хората, които 
все още ходят да гласуват, които все още не са си направили ретроспективата и не са стигнали до разбирането, че както и 
да са гласували, когото и да са избирали...все тая. Както и до разбирането, че свободата, щастието, чувството за 
смисленост на живота започват отвътре, от сърцевината на 
самия човек, а не могат да му бъдат подарени от някого, камо 
ли от тези, които го управляват – те просто нямат интерес от 
това.     Освен това – хората масово гледат телевизия и четат 
вестници, някои слушат и радио. При което качеството на 
тези - с позволение за думата – медии е просто ужасяващо.     Гост на едно предаване казва: вчера се върнах от (име на курорт по избор), след което водещият възкликва: и аз наскоро 
се върнах от тази дестинация! Изключване на средството за масова информация.     В предаване по тв се обсъжда удължавал ли си е пениса 
еди-кой си, на чийто фон кичът започва да ти се струва 
самото съвършенство. Изключване на средството за масова информация.     Тв новини: съобщават, че полицейският кордон се бил 
пропукал под напора на няколко десетки темпераментни 
номади, които търчат (картинката го показва) насам-натам с 
тояги в ръцете. Преди да изключиш за пореден път 
средството за масова информация, ти минава през ума 
мисълта, че това, което се пропуква така лесно поради такава причина, не може да бъде наречено „полицейски кордон” – да измислят някаква друга дума! А също и съвсем вече 
идиотската мисъл: кой му е наредил на този кордон така лесно 
и бързо да се пропуква в нужния момент?      В един вестник: полицията и кметството на едно градче 
били безсилни срещу едно – също номадско – семейство. Безсилни? Полицията? И кметството? Затварям поредното средство за масова информация. С пълното и окончателно убеждение, че това са средства за масова идиотизация. Които оправдават съществуването си с това, че предлагането идвало след търсенето.     Един човек, който уважава себе си и мисли за децата си, не може да гледа, да слуша, да чете всичко това. Ръката му просто инстинктивно намира червеното копче. Или също така инстинктивно (инстинкт за съхранение на душата) не купува вестници, в непрофесионализма или лакейщината на чиито журналисти се е убеждавал вече стотици пъти.     Колко души инстинктивно са натиснали червеното копче по време на обсъждането на пениса или т.нар. „полицейски кордон” – когато явно са ги мислели за примитивни животни или просто за идиоти? Тв функционерите  гледат – мдааа, това предаване ,новини и т.н. са го гледали примерно 1 млн души – 
при това от начало до край – каквото и да се е леело (помия), ръсело (глупости),сипело (обиди, непрофесионални изказвания) от там. Значи – на хората това им харесва! Значи – нататък в същия дух! Търсят си го – ще им го предложим!     А хората през това време се оглеждат наоколо с угасналите си очи и продължават да питат: „Кой ше ни оправи?”, „Няма ли оправия в тая държава?”       Тъжни, дълбоко субективни размишления...     Всички съвпадения с реално съществуващи места и събития са случайни.  

Знаеш ли колко време се гърчех, безпомощна да променя нещо съществено, в медийната машина, която е изтъкана от конюнктурни съображения...Там атмосферата е смазваща - за мислещи и чувстващи същества, които, по един или друг начин, се стремят да запазят ядрото на същността си...Обожавах това, което правя - писането, но не и "кухнята" на самата работа.
Сега ми е много по-конфортно със самата себе си с другата ми работа - при хорската болка, далеч от лъскави коктейли с депутати и прочее. Останах само в редакционната колегия на едно специализирано издание за култура, където /поне на пръв поглед, досег и усещане.../ имаш взаимодействие с интелигентни хора с високо ниво на възпитание...
Права си, за съжаление. Това е истината за информационния хаос, с привкус на лошокачествен латиносериал или треторазряден психотрилър...

Май навсякъде "атмосферата е смазваща - за мислещи и чувстващи същества, които, по един или друг начин, се стремят да запазят ядрото на същността си".
Ще се радвам, ако някой ме опровергае.
Познавам поне няколко човека, които например до болка обичат децата и учителствуването, имат дар и призвание за това. Но освен заплатите, не са могли да издържат и "кухнята" на самата работа" - общуването с колегите, атмосферата в учителската стая...която също може да бъде смазваща...
Прегръдка и усмивка за теб! :)

Що пък да са средство за масово осведомяване! Това са търговско проекти, насочени и съобразени с потенциалните клиенти. Както и част от по-мащабна схема за пригаждане на качеството на населението към изискванията. Нехаресващите нашенските медии са незначителна пазарна ниша и за тях: "Делото на давещите се е ..."

Прав си, разбира се...