Благодаря ти, че сподели
с нас това чудо на нашия Господ Исус и покровителя и славен войн Св.Георгий.
Да е жив и здрав художника и да остане във вековете името му и да бъде чута молбата му
"Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! АМИН! "

Благодарностите са за constantinne!

Аз лично нямам никакви съмнения,че от количеството на подобни хора сред нас зависи съдбата на България. Народопсихологията, умонастроенията на хората са решаващи.

Нещо, което мислех да добавя в поста, но ще го пусна в коментарите:

Нашата реалност започва от нашите глави и от нашите сърца.
Каква реалност ще оставим на нашите деца и внуци?
Какво носим в главите и сърцата си?
Доброта и светлина в сърцата?
Градивни, конструктивни мисли, пораждащи също такива действия?
Аз. Ти. Той. Тя. Всички ние.
Или носим вътре в себе си нещо съвсем различно?
И чакаме, чакаме, чакаме. "Да ни оправят". Те. Политици. Икономисти. ЕС.
Не сме ли научили вече, че ако някой друг те "оправя", той те "оправя" според собствения си интерес. Иначе за него няма абсолютно никакъв смисъл да си губи времето с теб.
Имаме избор.
Да бъдем светли и градивни. Чувствуващи, мислещи. ДЕЙСТВУВАЩИ.
Или да си поканим и внесем отнякъде чобан за стадото. Защото се убедихме вече, че тези от стадото, които си избираме да ни водят - толкова различни и същевременно толкова еднакви - не стават за чобани. Те са просто едни от стадото.

Чудесно допълнение си направила, roksolana, аз също мисля, че "нашата реалност започва от нашите глави и от нашите сърца".
Но някакси не съм толкова убеден оптимист във възможностите на нашият избор...
Избира ли човек да има "доброта и светлина" в сърцето си, а "конструктивни мисли" в главата си?
Струва ми се, че както дълбинната ценностна нагласа на конкретният човек, така и типът на неговото мислене - конструктивно или деструктивно - са в някаква степен генетически предопределени, че не всичко е въпрос на съзнателен избор...
Има хора, които знаят какво е добро и какво е зло, но съзнателно не избират доброто, факт, който би удивил Сократ, например; има и хора, които не могат да обяснят какво е добро и зло, но спонтанно правят добро...
А ние, българите, май често нито избираме доброто, когато го знаем, нито го правим, без да го знаем...
Не сме чак толкова случайно на последно място в Европа и не избираме чак толкова случайно все негодни и самозабравящи се управници...
Възхитително е, че има и личности като теб, но е трудничко постоянно да обичаш един народ, за когото пак постоянно се питаш защо го обичаш...
Здраве и щастие за такива личности като теб!