Случаи като горепосочения са известни на много майки или от собствен опит, или от опита на приятели и познати, и те са по-убедителни от уверенията на всички тератолози на Европа и Америка взети заедно. Сред животните и растенията също се наблюдават .случаи на уродливост - оттук Маженди и неговите последователи правят извода, че човешките уродства могат да се сравнят с тях и изобщо не са резултат от майчиното въобра­жение, защото първите (т.е. уродливостите на животните и растенията) не се явяват такива. Ние обаче мислим, че ако физическите причини предизвикват физически следствия в нисшите царства на природата, тогава същото правило трябва да е в сила и при човешката психика.
......Според една древна мъдрост великите хора имат велики майки, и обратното. „Истина е, че нейното въображение оказва влияние върху плода" - признава Маженди и (противоречейки на самия себе си) добавя: - „Внезапен ужас може- да причини смъртта на утробния плод или да задържи неговия растеж."
.....Ако е признато, че майчиното въображение може да спре ръста или да разруши живота на утробния плод, защо тогава то  да не може да повлияе върху физическата му външност? 
......Какво е въображението? Психолозите ни казват, че това е ваещата и творяща мощ на душата, а материалистите погреш­но го смесват с фантазията. ...Питагор е твърдял, че въображението е памет за предшестващи духовни, ментални и физически състояния, докато фантазията е безредна продукция на матери­алния мозък.
.....От каквато и гледна точка да подходим към въпроса, старата като света идея за това, че материята е била оживотворена и оплодена от вечната идея (въображението), остава неизбежна. Ако отхвърлим тази доктрина, тогава теорията за космоса, развиващ се постепенно от хаотичното безредие, става нелепост, защото в най-висока степен нефилософски е да се мисли, че инертната материя, движена от слепи сили и без ръководен разум, спонтанно ще се формира във вселена с такава възхити­телна хармония. Ако човешката душа действително е резултат, частица, произлязла от същността на вселенската душа, безк­райно малко парченце от този първи творящ принцип (начало), тогава тя неизбежно споделя (притежава) проявленията на всички атрибути на демиургичните сили. Както творецът от мъртвата бездейна материя е създал формите, така и човекът, ако е осъзнал своите сили, може до известна степен да прояви аналогични способности. Както Фидий, моделирайки глината, е могъл да придаде пластична форма на възвишената идея, така и майката, която осъзнава своите сили, може да даде каквато поиска форма на бъдещото си дете. Без да знае силата си, скулпторът създава само неодушевена, макар и възхитителна фигура от инертната материя, докато душата на майката, зад­вижена от собственото си въображение, сляпо, несъзнателно изхвърля (проектира) поразилото я изображение в астралната светлина и по пътя на реперкусията (последващата обратна проекция) го запечатва върху утробния си плод. Според науката законът на притеглянето ни убеждава в това, че всяко измест­ване, дори ако то стане в самото сърце на Земята, ще бъде почувствано в цялата вселена и „ние дори можем да допуснем, че същото се отнася за молекулярните движения, които съпро­вождат мисълта".

.......Доктор Фурние от Националния институт на глухонемите във Франция (в глава втора на своя труд), разсъждавайки по въпроса за утробния зародиш, казва, че дори най-мощният микроскоп не е в състояние да открие каквато и да било разлика между яйцеклетката на бозайника и човека. Във връзка с движението на яйцеклетката той задава въпроса: „Каква е причината? Притежава ли тя някакви особе­ности, по които да се отличава от другите яйцеклетки?" На това той чистосърдечно признава: „Досега науката не е отговорила на тези въпроси и бидейки песимист, аз не мисля, че тя ще отговори някога; от деня, в който нейните методи на изследване й позволят да опознае скрития механизъм на взаимодействие на жизнения принцип с мате­рията, тя ще разбере самия живот и ще бъде в състояние да го възпроизвежда". 

......Според Демокрит душата се образува от натрупване на атоми, а Плутарх излага неговата философия по следния начин: „Съществуват безбройни субстанции, неделими, без разлика, без свойства; те се движат в пространството, в което са разсеяни, и когато се доближават една до друга, се съединяват и сливат и чрез агрегациите си образуват водата, огъня, растението или човека. Всички тези субстанции, които той нарича атоми, поради тяхната твърдост, не могат да се подлагат нито на деформации, нито на изменения". Но, добавя Плутарх, „ние не можем да направим боя от това, което е безцветно, нито субстанция или душа от това, което няма душа и не може да има свойства". Професор Валфур Стюърт казва, че тази доктрина в интерпретацията на Джон Далтон „даде възможност на човеш­кия ум да овладее законите, които управляват химическите изменения, както и да получи образна представа за това, което става там". 
           Бейкън казва: „Действително, ние трябва да бъдем много предпазливи, преди да решим да отхвърлим някакъв клон на познанието или начин на мислене като непригодни."
           Това са смели думи. Колко представители на науката обаче ще се намерят, които да ги приложат на практика?

......След като илюстрирахме властта на човешката воля, която (чрез съсредо­точаване на поток от тези атоми върху обективна точка) може да създава дете, съответстващо по външност на образа на майчиното въображение, защо тогава да е толкова невероятно тази същата власт (или сила), бидейки приложена от майката, да може по пътя на интензивно (макар и неосъзнато) обратно превключване да разсее, дезинтегрира някоя част от тялото или дори цялото тяло на още нероденото дете? И именно тук е мястото да се спомене лъжливата бременност, която така често предизвиква недоумението и на лекаря, и на пациентката. .....

Такива случаи са редки, но се срещат и поставят науката в състояние на неспособност да даде задоволително обяснение. Повече от ясно е, че в кръвообращението на майката не може да присъства химически разтворител, достатъчно мощен да разтвори детето й, без при това да разруши самата нея. Ние прехвърляме тази тема на медиците с надеждата, че, те като специалисти няма да се съгласят със заключението на Фурние, който казва: „В случая с тези феномени ние трябва да се ограничим в ролята на историци, тъй като ние дори не се опитахме да обясним всичките „защо" и „откъде", възникващи при тяхното изследване и скриващи тайните на живота; в процеса на нашето придвижване напред в нашите изследвания ни се налага да признаем, че това е забранена зона за нас".

Вярвайки в човешките интелектуални способности, истинс­кият философ не може да признае никаква забранена зона и не смята която и да е тайна на природата за непроницаема или неприкосновена".

От "Разбулената Изида" - Е.Блаватска