В училище ни учат на какво ли не. В семейството ни учат на какво ли не. Но (с малки изключения) никой не учи човеците как да бъдат добри родители.На другите живи същества им стигат инстинктите. А детето не е бройлер или теленце за отглеждане и дори не е като любимата ни домашна котка - имат храна, покрив над главата, топло и сухо им е, получават грижите и ласката, които според нас са им нужни - значи всичко е наред. За повечето родители точно това са критериите детето им да е наред. А то се мъчи, протестира и недоволства. Трябва му още нещо.За неразбралите това родители най-лекият изход е: капризен неблагодарник! Ти се трепеш да му осигуриш всичко, а той все недоволен. И това се случва постоянно - както в по-бедни, така и в по-заможни семейства. Детенце на 2-3 годинки се приближава до креватчето на новородената си сестричка и я моли: разкажи ми за Бога...Защото аз започвам да го забравям...Родителите дават на детето тялото и до определена възраст продължават да се грижат за него. Но заедно с раждането си детето получава и душа, на която предстои в това тяло да измине определен земен път. Какво става стази душа през детството? Колко от родителите се вслушват именно в нея,а не в собствените си представи за родителството или копират начина, по който са били възпитавани от собствените си родители? Има една прекрасна книга на психолога Владимир Леви - "Нестандартното дете". Всъщност всички деца се раждат нестандартни. Душа, която не знае стандартите и стереотипите на земния живот и на хомо сапиенс, която идва в земното битие, изпълнена с любов,любопитство...и опит . Години се лута, докато налучка своя си път... някои така и не го откриват...и стават просто "като всички", един от безликата тълпа...Според мен главната задача на родителя е да помогне на детето да открие този път, да даде на детето си сили и мъдрост за изминаването му, да го подкрепя и помага в лутането из лабиринтите на живота,да подсказва къде могат да бъдат намерени отговорите на хилядите разкъсващи душата въпроси (а не да натрапва и внушава своите собствени отговори)...Родителите не се избират. От гледна точка на душата - спорен въпрос. Но все пак - да се постараем да чуем душата на детето си. Още от самото му раждане.За да не съжалява то някой ден, че именно ние сме негови родители.

ЖИВОТЪТ РИСУВАНЕ С МОЛИВ ,БЕЗ ГУМИЧКА ЗА ТРИЕНЕ