Написах няколко коментара на тази тема в блога на injnina . Но виждам, че тези коментари май ще ми се наложи често да ги пиша :) темата е доста злободневна. Затова реших да си го напиша и тук – да се знае какво мисля по въпроса :) 
     Та така … какво си мисля аз и за мъжката, и за женската изневяра...
     Двама души се женят примерно на около 25 години. На 35-45 те (ако са личности, на които не им е чужд личностния растеж) са вече други хора. Гледат на света не по този начин, по който са гледали на 25. Включително и на човека до себе си. През това време любовта като явление никой не я е отменял. И на сърцето си не можеш да заповядаш. Какво да прави "бракуван" човек, споходен от любовта? Защото тя не пита какво ти е написано в паспорта...И не е задължително да дойде само веднъж в живота, да продължава С ЕДНАКВА ИНТЕНЗИВНОСТ до края на живота ти и то точно с човека, с който си създал семейство. Семейството е социална институция. Любовта и физиологията не са социални категории. Става така, че тези три неща могат да си съществуват паралелно...
      Как може да искаш човекът до теб "да е само твой"? Пък дори и да ти е съпруг. Бракът означава, че ти си го получил за вечно единолично ползване?   
      И двата варианта изневяра (чисто "физиологически" или продължителна емоционална връзка извън семейството) са ми познати. Но кой знае защо (наистина - сама се чудя) никога не съм се чувствала наранена, страдаща, потърпевша...Може би над всичко все пак е било разбирането, че до мен е жив човек (при това - мъж :), който явно има нужда от нещо, което аз не мога да му дам - въпреки любовта, въпреки всичко, което ни е свързвало досега, въпреки децата и т.н. Знаеш ли кое е най-ценното - че СЕ ВРЪЩА ВКЪЩИ - при теб и децата.Мисля си, че единствено това би могло категорично да се изисква от него като брачен партньор. Е, не само да се прибира да пренощува, а и да си изпълнява своята част от семейните задължения...           
     Може би има хора, които и след продължителен брак остават толкова лудо влюбени един в друг, както в началото и никога не са обръщали никакво внимание на никой друг - не знам, не съм виждала такива... 
     Аз винаги съм била за абсолютно честни отношения. Може и да заболи, но да е честно. И какво, ако нещо става, а ти не знаеш? И си тънеш в наивно блаженство...Колкото по-късно узнаеш, толкова повече боли...Или ти го строяваш в две редици - да ти е винаги в полезрението и да не мърда...а той нощем е с теб, а си представя нея...а ти и представа си нямаш за това...Според мен това е истински ужасния вариант.
      Фалшът наистина се вижда веднага. На мен ми е смешно, но това означава, че той няма намерение да ме изостави напълно, нали? Иска "да си има" и мен, и нея...:) За мен е важно да му дам да разбере, че аз знам - да не се прави на разсеян... Наистина е лесно - раздяла или цивилизовано съжителство по правила...При това ако той избягва директен разговор, правилата ги установяваш ти сама. И тогава могат да възникнат проблеми за него :) И да му се прииска все пак да си поговорите...:))) Това е една безкрайна тема...И всеки частен случай си има своите нюанси...

Bravo!!! Radvam se,4e ima niakoi koito misli kato men.

Е, дано не сме само двама (две)... :)

V tozi jivot ne ostavame verni na sebe si,kakvo ostava da sme verni na dryg!!

Поклон пред Вашата толерантност и разбирателство към похожденията и завръщанията на "блудния син" у дома! Да връща се в къщи, при децата си или просто защото там живее и няма къде да отиде другаде, в момента! Мое мнение е, че раничко сте сдали багажа и сте се примирила, намирайки утеха в криворазбрана толерантност към човек, който вече поел по друг път в живота си. Аз мисля, че ако вече някой не намира нещо в къщи и тръгва да го търси навън, би трябвало да има доблестта да освободи човека до себе си! Това ще Ви смазва все повече, докато неусетно Ви превърне в мърмореща стара и превъртяла от дебнене тетка- детектив! Няма нищо честно в това, мъжът честно да се изповяда за изневерите си и да очаква поредното помилване! Човек първо и най-вече изневерява на себе си с такива постъпки, а другия я разбрал, я не! Не смятам, че трябва да обсебя някой за вечни времена! Но....щом не съм му достатъчна - моля да пътува! И другата да му пере гащите, пък аз да му давам чат-пат това, което му липсва при нея! Sorry - но на зло куче и зъл прът се полага!
Желая ти кураж и просветление - на време!
Aleks3

Струва ми се, че пред човек,който е верен на себе си (и уверен в себе си) и си знае цената и вътрешната сила проблемът "изневяра" изобщо не стои. Т.е. не се тръшка и не го изживява като някакъв страхотен проблем...

Istinata oba4e ne e za vseki,povqrvaj mi!Ima hora ,koito kazvat:"Da hodi.Az oba4e da ne znam..."

Благодаря ти за коментара и за пожеланията:)
Всичко това е писано "по принцип". Ако се отнася до мен, то отдавна вече никой не ми изневерява :) Просто злото куче си получи злия прът...

един човек, който е "верен на себе си и си знае цената" би приемал факта "изневяра" толкова спокойно.
А това, което казваш : "Знаеш ли кое е най-ценното - че СЕ ВРЪЩА ВКЪЩИ - при теб и децата.Мисля си, че единствено това би могло категорично да се изисква от него като брачен партньор. Е, не само да се прибира да пренощува, а и да си изпълнява своята част от семейните задължения..."...
не го разбирам наистина. Тази социлана институция "брак" нещо или аз не я разбирам правилно или ти се самозалъгваш жестоко!

радвам се, че това е оставено в миналото.
но все още се чудя...над твоят мироглед, търпение, сила и...:)

Това са абсолютни глупости.Сигурно съпругът на авторката на статията я осигурява много добре материално и тя също си има любовници както и партньорът и.По този начин разсъждават хората без достоинство и с нисък морал , оправдавайки се с децата си и обществото.За тези хора единствената цел в живота им е материалното благополучие и непрекъснато досаждат на околните с приказки за семейните си взаимоотношения и проблеми.Търсейки съчувствие гореспоменатите се стремят да намерят невинни млади , красиви и забавни хора , които без пари - за фалшивата им любов да разнообразяват скучното им ежедневие...

познавам такива хора. Никога не съм ги разбирала.

посмях се от сърце на това "Сигурно съпругът на авторката на статията я осигурява много добре материално" :))))) Полюсно далеч от истината (в минало време).
По-нататъшните ви разсъждения....е, имате си право да си разсъждавате...

Най-вече от личната нужда от любов, разбиране и съпричастност. Ако аз нямам нужда от тези неща в даден период от живота си или не смятам за нужно да ги получавам от съпруга си - тогава окей, имаме си шапки, гледаме си децата ...
Обаче ако имам такава нужда? Да се примирявам и да ходя гладна за любов, защото той се е променил... Не е убедително.

Ако приемем горните разсъждения за правилни се губи смисъла от "институцията" семейство. Освен това е забравена гледната точка на децата, а според мен в случая те са най-важни... иначе оправдания за грешките на някой могат да се измислят хиляди, завоалирани понай-различен начин.

този пост трябва да влезе в учебниците по самозаблуда

Аз лично за пореден път установявам, че жена може да обича по различен начин всеки /следващ/ мъж в живота си. Смешно ми е като заговорят за определения на любовта.... за мен такова няма! Била съм и в двете страни на изневярата! Когато той ми изневери се спуках от рев, тръшкане, смесени с обидата и огорчението, се получи една така добре спретната депресия, че нямаше толкова висок мост от който да се хвърля. Но останахме заедно! После дойде момент, в който аз изневерих... но не и за да му направя напук, не... Е, тук е момента да кажа, че ние жените по-добре си прикриваме кръшкането, ама то си е от многото лица, които една жена притежава! С чиста съвест мога да кажа, че вече разбирам защо мойичкия ми е изневерил преди. Той естествено не разбра за моята изневяра! Реших да му спестя това, което аз изживях! В нашия случай е така. Така че по някой път е по-хубаво да не се знае!

С една колежка,с която често си пием кафето,се оказахме в един и същ момент от двете страни на "барикадата"(слава Богу,не за един и същ мъж),т.е.аз-любовница,тя-измамената съпруга,която държеше да и бъде казана истината.И двете сме еднакво нещастни и депресирани.Изводът?!

казват, че една изневерява действа освежаващо на един брак. Има логика.
Незнам.
За всеки си е различно.
..... един мъж изневерява от страст и заради секса, а жената - заради духовната отдалеченост.

Коментарите на mattea и mirchev ... за какво изобщо се създава и съществува едно семейство? Ако наистина има глад за любов,разбиране и съпричастност? Колко са семействата, в които го няма този глад - от едната страна или от двете...Според мен именно заради този глад и се случват главно изневерите....а не поради това, че всички са толкова развратени...
Да, на някои хора им се губи смисъла на "институцията" семейство. Когато собственият им живот в "семейството" започва да губи смисъл...Освен децата...тяхната гледна точка и да искам, не мога да я забравя...но все пак не съм писала монография по темата, нали? :) И за мен е бил актуален този въпрос: двамата остават заедно единствено в името на децата, а децата живеят в атмосфера на лицемерие и нелюбов...и ги попиват...
Благодаря ви за коментарите :)

tlnet, да знаеш колко би ми се искало моят семеен опит да беше самозаблуда (мираж,сън и т.н.) Но уви и ах!

Благодаря ти за "само това" :) Никак не е малко. Присъединявам се към мъдрите ти пожелания. Желая го на всички! :)

Логиката на roksolana е точна, но това накрая за кръшкането нещо и на мен не ми допада, затова с жената избрахме друг вариант, макар да го избрахме с цел разнообразие. Да имено swing, т.е. секс с други двойки. Мога да ви кажа, че ако и двамата сте наясно какво искате и го искате и ДВАМАТА, може да се окаже доста приятно изживяване. Има тръпка в това и определено мога да кажа, че заздравява отношенията :)
Изненадахме се колко хора го практикуват, включително и наши познати :)))

Практически доказали правотата си твърдения...
Но, аз ли неправилно разбрах, или нещо не е завършено докрай четивото - какво става, когато на мястото на жената е мъжът, когато жената изневерява: вариант А - мъжът не знае; вариант В - мъжът знае, но същия ли е сценария, описан по-горе и дали той би разсъждавал така - "важното е, че се прибира вкъщи"...

;)*

Поздрави, Ваня! :)***

(коментар 18) - един от изводите би могъл да бъде - щастието и нещастието ни, депресиите и т.н. не зависят от статуса ни - жена, любовница или нещо друго :) причините трябва да търсим другаде...

comfy, какви са вариантите, когато жената изневерява и какви са мислите на мъжа при това - мисля, че мъж трябва да каже. Аз не се наемам :)
:)*

Благодаря ти за коментара!
За такъв вариант и двамата трябва да са надживели разбирането, че другият съпруг им принадлежи, че е едва ли не тяхна неприкосновена собственост. А това само по себе си е вече страшно много.
А "това накрая за кръшкането"...не става въпрос за кръшкане - ако мъжът ми изневерява и аз да започна напук на него. Става въпрос за друго - ако при тях има голяма любов и т.н. - ами нека тя да му готви, да го пере и др. под. :)

ne e lesno...nqma lesno...

а аз не бих искала да зная ,ако ми изневеряват.

...колкото хора (семейства и двойки) - толкова мнения...