Ще си спомним ли днес за Чернобил? Или ще го напъхаме още по-дълбоко в паметта си? Ще си спомним ли за днешния ден преди.....21 години ли стават вече? Без да се задълбочавам в технически проблеми...иска ми се минута да помълча за тях - онези, които си отидоха с една мъченическа смърт, за да предотвратят един още по-голям кошмар...Да си кажа за пореден път:"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; Отмъкне ли Морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замъка на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото Човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната, камбаната бие за теб"

А Чернобил, лично аз, го помня много добре и няма да го забравя...

Ще вметна само за незнаещите, че тогава, през 1986 г., по време на аварията, освен йод-131, който има период на полуразпад около осем дни, се е отделило голямо количество стронций-90, който има период на полуразпад около 27 (двадесет и седем!!) години! А те още не са минали, както и това е само период на ПОЛУРАЗПАД!.....

Приятна и спокойна вечер, Ваня!*

По време на взрива на ЧАЕС радиоактивните вещества, попаднали в атмосферата, са били няколкостотин пъти повече, отколкото в Хирошима и Нагазаки (посочват от 400 до 700 пъти).И цялата тази радиация си е останала навсякъде - в почвата, водата и т.н. И бавничко си се полуразпада. Сигурно учените си правят своите изследвания - как това влияе на хората. Но масови публикации няма - сигурно пак "за да не се всява ненужна паника сред населението"...За последните 20 години нищо не се е променило...
Но наскоро в един съвсем официален източник прочетох, че украинците, които живеят в условия на повишена радиация и така или иначе се приспособяват към нея, щели да бъдат много по-устойчиви в бъдеще, когато ще се повиши общия радиационен фонд на цялата планета и останалите земляни няма да са толкова подготвени за това...Ами - поживём-увидим :)

това за по-голямата устойчивост е пресилено - може да се получи след стотици години експониране при по-високи дози радиация, за да се закрепи в генотипа - засега резултатите със сигурност са точно обратните!! Те и в България са такива, но не се съобщава, както правилно отбелязваш...
... Абе, Ваня, ние тук с тебе двамата си говорим, а колко е задушевно, как ты думаешь? ;))**

Ами точно за това става въпрос - за закрепването в генотипа - естествено при 2-3 поколения най-малко.
...Задушевно е, Кире, задушевно е :))) Какво като сме си двамката? :))) Важното е качеството, а не количеството! :)*