Възникнали по повод на няколко днешни поста….
   И вместо да пиша коментари тук и там, реших да напиша тези мисли тук…

   Човекът като система освен всичките си останали нива – физиологично, психично, интелектуално, емоционално – има и още едно – той  има и  енергоинформационна същност.

   Мозъкът на човека е своеобразен компютър – от него може да бъде извлечена само тази информация, която вече е въведена там. За да работи компътърът,трябва да има въведена програма.

   Кой програмира нашия компютър? Има само два варианта – или ти си го програмираш сам, или те програмира  някой друг. Кой е този някой друг?

   1.Родителите. Едно необходимо програмиране в началото на живота ни, въвеждане на основна информация, необходима ни, за да извършваме елементарни, осигуряващи физиологичното ни битие неща. По-нататък – възпитание…Пак необходима информация, нужна за социализацията ни.

   2.Учители в детската градина и училището.

   3.Преподаватели във вузовете.

   4.Работодатели.

   5.Приятели.

   6.Съпруг/а.

   7.Роднини.

   8.Средства за масова информация.

   И т.н.

 

   Кое е общото за всички тях? Всички те въвеждат информация, която ТЕ СМЯТАТ, ЧЕ Е НУЖНА за нашия компютър.

   Ние подреждаме тази информация в различни файлове и или я използваме активно, или тя само заема място и прашасва…

   Имаме ли избор – да пускаме тази информация в съзнанието си или не? Разбира се, че имаме. С изключение на първите няколко години, когато родителите са абсолютен авторитет (просто нямаме още социален опит и база за сравнение) и когато малкият ученик все още с грейнали очи съобщава: «А в училище госпожата каза……» и това, което е казала госпожата, се възприема като истина в последна инстанция.

   После растем…

   Понякога съзнателно изхвърляме (изтриваме) файлове, които вече не са ни нужни.  Например това, което родителите ни, водени от своя житейски опит и своето възпитание, са ни внушавали като абсолютна истина. А нашият житейски опит показва, че това изобщо не е така. И си казваш – майко, татко, моите уважения, но аз това няма да го държа в мозъка си…Създавам си на мястото на вашия мой си файл, който съдържа моя си, а не вашата информация, извлечена от моя житейски опит.

   Същото става и с информацията, която са ни внушавали в училище, СМИ, роднини, приятели, съпрузи –настоящи и бивши….

   От време на време чистим диска от ненужните файлове и ги заместваме с нови.

   Но май има едно голямо НО – както винаги.

   Това може да прави само човек, който съзнателно разбира или подсъзнателно усеща своята енергоинформационна същност.

   Всъщност ако го има това разбиране/усещане той няма да си губи времето с вторично чистене, а просто няма да допуска в съзнанието си ненужна информация, колкото и да се напъва този, който се старае да я въведе, да му доказва, че точно тази информация му е нужна. Всъщност това е феноменът на т.нар. «хулигани» и «трудни деца» - хора с доста развито интуитивно усещане за нещата. Които се съпротивляват, не се оставят да бъдат дресирани и програмирани…..

   Сега се сещам нещо….Когато децата ми бяха малки, правех всичко възможно да прекарват колкото се може по-малко време пред телевизора. И даже информацията, която получаваха от него, постоянно се анализираше – никакво безкритично приемане «на вяра»… Никакво безпрепятствено пускане в собствения компютър….Всичко трябваше да бъде осмислено и или прието като отговарящо на твоите убеждения, или отхвърлено и забравено като незаслужаващо внимание. Някой може да си помисли, че ненужно съм си тормозела децата и прекалено съм ги натоварвала със задачи не за възрастта им…Но моето дълбоко убеждение е, че навикът за КРИТИЧНО,ОСЪЗНАТО възприемане на информацията, която ни залива отвсякъде, трябва да бъде формиран колкото се може по-рано….За да не се превърне поредният хомо сапиенс, появил се на тази земя, в зомби…

   И това си е работа на самия човек – да се съпротивлява на дресирането и зомбирането. Да се надява и да очаква, че тези, които се занимават с дресировка и зомбиране, ще се откажат , е неразумно и наивно.

   И двете ми деца в училище бяха големи правозащитници :) Синът го караше по мъжки, по-конфликтно, а дъщерята – по женски, по-дипломатично. Но и двамата учителите много не ги обичаха :))))

   Та когато дъщеря ми беше някъде 6-7 клас, по време на поредната предизборна кампания заместник директорката по време на час  ходела по класните стаи и кабинетите със следния текст: «Деца, кажете на родителите си да гласуват за еди-кой си, той ни купи компютри за училището и изобщо много ни помага…..» и т.н. Пристигнала и в класа на дъщеря ми . Започнала да си казва текста и тук става щерката и се провиква: «А вие не гледате ли телевизия? Там върви една реклама, че който използва служебното си положение за предизборна агитация се наказва по член не знам си кой си на закон не знам си кой си!» (Това «не знам си кой си» е мое, иначе щерката го е цитирала тогава точно :) И да напомня, че става въпрос за Украйна). Питам я: «И какво направи зам. директорката?»  «Амии замълча си, какво да направи? Пристъпи един-два пъти и си излезе…Обаче така ме погледна…» Е, аз не се притесних особено. Учителите вече си ги знаеха моите деца, че «от тях какво друго може да се очаква?!» И освен това, децата ми отдавна не се плашеха от «такива» погледи и застрашителни учителски интонации.

   Така си продължават и сега, когато вече не са ученици.

   Трудно се живее така, съгласна съм.

   Но винаги имаш избор – да ти е трудно и да си човек или да ти е по-лесничко и да си зомби.
    Да се програмираш сам или оставиш да те програмира някой друг.

е вярно това , че за някои е късно да спрат програмата..

Но пък какво друго ни остава?

Поздрави за поста!

Енергоинформационната същност - честото вибрационното енергийно поле на човек според мен си е лазерният лъч на записвачката, който позволява нов запис и изтриване в харда на вече програмираното, или реорганизиране на подадените дискове от околната среда. Както и извличане от заложената подсъзнателна или надсъзнателна инфотека :)))

Поздрав!

"хармония чрез конфликт":))
Ако не ти е попадала "Эзотерическая психология" на Алиса А. Бейли, погледни я. Има над какво да се замислиш:)

До преди някакъв период от време си мислех, че първия поглед, първата мисъл...инстинкта - там е истината. Всичко останало са обременености от изброеното от теб.
А после започнах да си мисля за "качеството" на инстинкта и до колко може да му се довериш :)))
Поздрави!

като си помисля, че съм някаква DMS... Все едно чета Фройд или някой социолог... Дюркейм за самоубийците, например. Според мен човек се нуждае от разума си и от информация за света около него, за да оцелее и да преследва щастието си. Какво ще прави зависи само от това. Ако е наясно с целите си... всички тези зли лицемерни подмолни гласове (то, направо акто капиталисти звучи :7) шепнещи измамно в ушичките ни, за да ни излъжат... няма да успеят... Нали?
Поздрави!