Красиво сътворено и мъдро стихотворение!
Изведнъж ми се стори, че душата на roksolana се намира в центъра на ВСЕЛЕНСКАТА душа. В този център пространството ниама посоки, а времето никога не е текло, не тече и ниама да потече.
Нашите индивидуални души се събират ОКОЛО този вселенски духовен център, моштно привлечени, стремиашти се към него като чудновато растиашите клони на кръгово наредените дървета, обштуват със световниа дух и една с друга, изпитват СПОКОЙНАТА НАПРЕГНАТОСТ на вечниа дух...
Риадко душите ни навлизат вътре в този моштен център, а навлезли, забързват да излиазат, чувствуват се облъчени от златното слънце със змиата на познанието, навита около него....
Но roksolana е там у дома си...
Господи, разписах се и написах повече от авторката, но рано, рано тази сутрин биах поразително моштно и приатно впечатлен...
Дълбока благодарност за удоволствието, живот, здраве и радост за roksolana!