Мълча,защото не изпитвам потребност да говоря. С никой.
   Слънчевите ми батерии са на нулата.
   Времето зад прозореца ми обявява бойкот след бойкот. Ту ръми, ту порой се лее, ту просто тихо вали, ту пак порой с град, пак ръми...Или - току що е спряло да вали, или - кани се да започва...Удивително разнообразие на природни картини...
    Неизменно е само небето - сиво, прихлупено. Сякаш завинаги загърбило слънцето.
    Половината град се е изнесъл по празниците. Не се чува обичайната за почивен ден врява навън, виковете, писъците на децата, неизменното "Мамоооо!", отправено някъде към горните етажи и затова яко децибелирано...Абсолютна тишина...Само дъждът ту ромони и гали стъклата, ту блъска в тях , сякаш решен да влезе в стаята. А днес планирах да мия прозорци...
     Времето анулира не само поривите ми на къщовница. Анулира всичко. Включително мислите и емоциите. Абсолютна, тотална тишина - и извън, и вътре в мен...Толкова дълга, толкова красноречива - сякаш ме подтиква към нещо...
     Опитвам се да уловя гласа на безмълвието.
     Кани ме на небесна разходка - там, отвъд облаците...
     Как мога да му откажа?
     Отивам. Да заредя батериите...
      
     
     
   

...Шиииииии....ттттт...

Началото се ражда от/в/
тишината...

Болката писък е ,
крясък -

между пръстите-
пясък...

Ти четката/писалката/ си ,
а Животът -
платното/листа/...

Рисувай,
пиши,
твори!

Това ще те
съхрани,
прероди!

Може би...?
Да!

Ти на ход
си сега!

И Слънце,
и Луна бъди!

Продължи!!!

и блестят върховете на мачтите.
Кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра.
А в платната белее една тишина"

Поздравявам те с песента на Г.Минчев и "Щурците"-
"Бяла тишина"

Бъди!!!