По времето, когато бях начинаещ емигрант, имаше един период, когато трябваше веднъж на 2-3 години да ходя в тукашната милиция /в отдела, който се занимава с чужденците/ да ме отмятат нещо.

   При едно от тези посещения лелята милиционерка разтваря на бюрото папката с моето досие и започва да си попълва разни неща в разните там бланки. А аз седя точно от другата страна на бюрото и при едно по-упорито вглеждане мога да видя какво пише. Тя особено не крие де, но аз гледам да не ставам прекалено нахална с надничането си. По едно време лелката нещо отмести ли се, стана ли – не помня, но аз имах възможност десетина секунди да разгледам по-подробно -  там, където папката беше разгърната. Отгоре имаше бланки на малки листове, а под тях се показваше долната част на един лист голям формат, който привлече вниманието ми, защото не беше отпечатана бланка, а беше написан на ръка – нещо като писмо. Почеркът беше явно женски и доста едър, така че успях да прочета няколкото последни реда, които се виждаха. „...не е участвала...”, „...не е забелязана”...след тези невинни фрази едвам успях да забележа, че отдолу има още дата и подпис. Всичко ми се сля, размаза, замъгли пред очите, имах чувството, че са ме заляли с помия. Два дена след това ходех с омекнали колене. В главата ми пулсираше: Господи, те ме следят...А аз си мислех, че просто живея, че ходя на работа, че водя и прибирам децата от детската градина....Почеркът ми беше абсолютно непознат, бях сигурна, че не е на никой от роднините и колегите. Опитвах се да си представя тази жена...Как изглежда...Защо го прави...Какво може да накара един човек да бъде доносник? Или „агент”? Да следи, да пише подобни отчети? Мислех си – ами ако все пак я познавам? Не се вманиачих, слава Богу. Първоначалният стрес мина и си казах: майната им! Толкова бях заета с малките деца, с битови проблеми, с работата си – един постоянен монотонен кръг, поглъщащ цялото ми време - че понякога дори ми ставаше смешно, като си помислех кога ли и къде ли бих могла „да участвам” или „да бъда забелязана”.

   Колкото до агентите...Не мога да ги съдя всички наведнъж...Само поотделно – като знам ЗАЩО го е правил. Как са го вербували, какви методи са използвали. Вариантите са много. А не всички хора притежават несломим дух и неподдаващо се на каквито и да е манипулации съзнание...

   Засега дотук...

 

Не знам дали не всички и колко точно притежават дух и силно съзнание,но знам че ти ги притежаваш.А агентите и да ги съдиш и да не ги,тях винаги ще ги има,дори и да не се занимават с теб или нещо около теб.Така е устроен светът и държавата,която пък сме създали ние,хората.Значи,нищо ненормално не се случва,та не го взимай толкова навътре! Даже ако го приемеш като по-специална форма на внимание спрямо собствената си персона...видите ли,те ме следят ,щото ги е страх от мен!...ще ти стане по леко..!
Засега дотук...
:))