”Още 50 грама инвестиции и съм недвижимост!”      Това е един от майтапите, които от време на време произнася водещия на радиото, което разведрява работната атмосфера в офиса.      (Има още един лаф, който предизвиква сумтене или гробовно мълчание сред мъжката част от колектива и също мълчание – но тайнствено – сред женската: ”Жената е като куршум с изместен център на тежестта: попада в сърцето, минава през джоба и ти излиза през носа”. Но той няма много връзка с това, за което се каня да пиша....макар че за някои мъже може да си е сериозен допълнително натоварващ фактор по време на кризата...знам ли...)       Та...като слушам за пореден път думите ”инвестиции” и ”недвижимост” – на фона на всички останали думи, изречени и изписани в последно време и посветени на глобалната криза - замислям се за това какво инвестираме? И в какво инвестираме?       В какво инвестираме парите си, времето си, силите си, нервите си, енергията си – живота си в крайна сметка?       Отдавна съм свикнала с мисълта, че живея в свят на добре организиран ”хаос” , на перфектно планирани ”кризи”...Когато някой губи от хаос и кризи, винаги има някой, който печели... При това цикличността, като неизменен вселенски закон, се спазва и тук.       И докога така? Докога с тези приливи и отливи? Или – май по-точното е – с бавното натрупване на нещо уж по-прогресивно, по- напредничаво, по-по-най....и стремглавото му срутване в един прекрасен ден?       Ами....докато го има и процъфтява потребителското общество, цивилизацията на тоталното потребление и тоталните потребители.         Докато имането, притежаването е предпоставка за високо самочувствие, за висока самооценка, за усещане за лична сила, понякога и власт – над ситуации или хора...(Един от мъдрите  е казал: ако се окажеш сам насред пустинята и трябва да оцелеш - тогава разбираш в какво се състои истинската ти сила).       Докато процентът извлечена чиста печалба е показател за стойност. На сделка, на обикновена постъпка, на отношения...Печалба от отношения, да. Психологията на потребителя си е психология на потребител дори и в човешките отношения – преди да инвестира , той трябва да знае, че в крайна сметка ще е с някаква печалба, ще получи нещо свръх инвестираното  – иначе защо изобщо да инвестира, да започва и да поддържа някакви отношения?       Докато го има тоталният потребител, винаги ще има приготвен красив многообещаващ балон, който да го радва, докато се надува. И да го кара да страда, когато се спука.        До днес по някое време си мислех, че това са поредните ми шантави мисли на фона на точните цифри, проценти, индекси, ставки... Всеки луд с номера си – аз си мисля за вечното и непреходното, истинското, човешкото дори и по време на глобална финансова криза....За човешкия фактор си мисля....Без който нямаше да ги има тези ставки, индекси, цени, валутни курсове и истеричните им подскоци в подследно време....       А днес – наведнъж две новини в investor.bg, които идеално ми се вместиха в графата ”човешки фактор”.      Първата – Грийнспан размислил относно нуждата от регулации. ” Бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан приканва да се приемат по-строги регулаторни мерки спрямо финансовите компании, пише Bloomberg. С този призив Грийнспан се дистанцира от културата на свободния пазар, за чието установяване той самият има огромен принос. ....Неговите коментари са в разрез с неодобрението му на засиления финансов надзор, което е афиширал по време на дейността си като председател на Фед от август 1987 г. до януари 2006 г. През май 2005 г. в своя реч той заявява: „Индивидуалните регулации са се доказали като много по-ефективни от правителствените мерки при ограничаването на излишното поемане на риск“. По време на своя мандат във Федералния резерв Грийспан постоянно предупреждава законодателните органи да не възпрепятстват пазарите чрез затягане на контрола върху определени видове деривативи. Грийнспан отново подчерта, че отказва да повярва, че финансовите компании не са успели да оценят достатъчно добре контрагентите си при сделките, за да предотвратят нарастващите загуби. ... През февруари Франк заяви, че убеждението на Грийспан, че регулации почти никога не са нужни, е било погрешно. Грийнспан винаги е твърдял, че съществуват два варианта. „Мога или да обезценя цялата икономика, или да оставя проблемите да продължават“, цитира го Франк. Миналия месец, преди кризата да се изостри с краха на Lehman Brothers, Грийнспан все още поддържаше позицията, че трябва да се разреши на пазарите да се саморегулират. „Предвид финансовите поражения и съкращенията на служители вероятно ще има свиване в потреблението, а стабилизиране на цените на жилищата ще има след много месеци“, заявява сега Грийнспан”.        Когато човек от ранга на Грийспан прави подобни изказвания....какво да каже човек....Звучи като ”Ауу, знаете ли, аз нещо малко съм се объркал явно...”. Само че той не е магазинерът от кварталното магазинче. И неговото ”преди мислех така, ама сега мисля иначе” изобщо не ми прилича на банална некомпетентност или недомислие......        Втората новина – без коментар:        ”Cлужители в Moody`s: Продадохме душите си за повече приходи” „Присъждането на кредитен рейтинг за платежоспособност на ипотечни ценни книжа е или некомпетентно действие, или продажба на нашата душа на дявола за приходи“. На такъв текст в e-mail-кореспонденция от анализатори до мениджмънта в американската рейтингова агенция Moody"s Investors Service, е попаднала след разследване американската Комисия за ценните книжа и фондовите борси, съобщава Блумбърг.
...
Основен извод от разследването на Комисията за ценните книжа и фондовите борси е, че рейтинговите агенции неправилно са управлявали конфликта на интереси и са нарушавали вътрешните процедури при присъждането на най-високата оценка при някои инструменти.
… Друг e-mail, от служител в S&P до мениджмънта, е съдържал следния текст: „Да се надяваме, че всички ние ще бъдем богати и пенсионирани до деня, в който тази къща от карти се срути“. http://www.investor.bg/?id=70496         Сега търпеливо започвам да чакам кога някой  ”авторитетен чичко”   ще се плесне по челото: ауу, ама знаете ли, нещо малко сме сбъркали явно....цялата матрица е сбъркана...       Е, тогава може и да заживеем  без кризи. 
      Дотогава интересите и желанията ни, запрограмирани от  тоталното потребителство, ще ни изненадват като куршуми с изместен център на тежестта.

Смятам,че съвсем спокойно можеш да станеш финансов анализатор.Като гледам,добре се справяш!:)) И си много права за всичко написано.Ама...какво от това?!
:)))