С очи на изток, със сърце на юг :: Кървавото лоно на българския държавен комунизъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.07.2008 17:03 - Кървавото лоно на българския държавен комунизъм - 17

Автор: roksolana Категория: Политика

Прочетен: 1111 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.07.2008 17:22

                           Преценили, че владеят положението стабилно, комунистите и техните сателити определят датата 26 август 1945 г. за провеждане на избори в България. Но има ли у нас условия за провеждането на свободни демократични избори? Американският посланик Барнс преценява ситуацията по следния начин в една своя телеграма, изпратена до Вашингтон на 16 юни 1945 г. “С единна отечественофронтовска листа не е възможно провеждането на реални избори, а освен това хора като Буров, Мушанов, Гичев са в затвора, а д-р Г.М. Димитров е в изолация, което означава, че действително демократичните елементи в страната ще бъдат лишени от ефективно ръководство.”
.............................
                            На 26 юли 1945 г. той (Никола Петков) написва своето историческо писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с копия до регентите и до Председателя на Съюзната контролна комисия. Това писмо е подписано от него - Никола Петков, от Асен Стамболийски и от главния съюзен организатор Георги Йорданов.                             Заради копието до Съюзната контролна комисия знаменитото писмо е наречено от комунистите с позорното прозвище “махзар”. Без въобще да бъде дадена глсност на неговото съдържание, това писмо десетилетия наред е представяно като доказателство за нищожната сила и коварството на противокомунистическата опозиция.                             А ето всъщност какъв е истинският текст на писмото:                                       “ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ,                            Подготвяните избори имат огромно историческо значение предвид вътрешното и международното положение на България. За да оправдаят обаче това свое предназначение, тези избори следва да бъдат напълно свободни, демократични и проведени в унисон с нашата Конституция и прокламираните в Ялта принципи, така че да предоставят на българския народ възможността да определи своята политическа съдба.                            Ние смятаме обаче, че в настоящата вътрешна и международна позиция на страната ни проблемът не се изчерпва с осъзнаване от страна на правителството на необходимостта от свободни избори. В допълнение към това, от много по-голямо значение е избирателите сами да са убедени, че изборите ще бъдат действително свободни и че те няма да си имат никакви неприятности, ако упражнят свободно своето право на глас. Не по-малко важно е и общественото мнение в чужбина да бъде убедено в същото.                            Не е тайна за никого обаче, че въпреки всички декларации и добри намерения на правителството българските гласоподаватели и общественото мнение в чужбина далеч не са убедени, че изборните свободи, толкова тържествено обявени от правителството, ще бъдат съблюдавани от всички.                           Българският избирател все още се намира под въздействието на някои пресни спомени за революционните безпорядки и твърде скорошни незаконни дейсвия от стана на недостатъчно дисциплинирани членове на милицията. Той също е под влияние на впечатленията от статута на своята страна, която въпреки известни смекчения все още е третирана като победена страна.                           Като се има предвид всичко това, ние се осмеляваме да се обърнем към Вас със следното изискване: ние настояваме да се обърнете към Съюзническата контролна комисия с молба да се съгласи провеждането на изборите в България да протече под неин контрол. Подобен контрол по наше мнение е логично следствие от международното ни положение. Той също следва и от обявените в Ялта принципи, които представляват ангажимент не само по отношение на нас, но и към великите демокрации също. Те следва да бъдат убедени в не по-малка степен от нас, че предстоящите избори действително ще бъдат свободни и ще отразят истинското желание на народа. Подобен контрол ще укрепи надеждата на българския избирател, че независимо от вътрешната и международната ситуация на нашата страна изборната свобода ще бъде напълно гарантирана.                           Възможно е организацията на такъв контрол да наложи отлагането на изборите. Ние не виждаме в това никакво неудобство. Точно обратното – едно отлагане на изборите ще допринесе за по-свободната и по-пълна демонстрация на народната воля. То ще направи възможно изборите да бъдат проведени по време, когато българските избиратели, които в своето огромно мнозинство са земеделци и са твърде заети до средата на октомври, да вземат по-активно участие в предизборните митинги, както и в самите избори.                           Едно отлагане също ще направи възможно по-добрата организация на изборите, осигуряването на хартия и разпращането на избирателни позиви, плакати и т.н. То ще предостави на правителството една възможност да укрепи абсолютната дисциплина на цялата администрация и на нейните отделни представители и да я превърне в един действително отговорен орган, подчинен единствено на закона. Това би направило възможно пълното и окончателно възстановяване на конституционните свободи и на правата на слово, преса и събрание, без които не е възможно провеждането на свободни избори.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 81-82/                            Какво е главното съдържание на това писмо и как то звучи, примерно, днес, от позицията на знанието ни за извършилите се исторически събития? Авторите на писмото не казват всичко в прав текст, но казват главната истина както за реалното състояние на нещата, така и за начините, по които може да се гарантира едно действително демократично начало за бъдещото свободно развитие на държавата и нацията.                            ПЪРВО – убедително е формулирана и аргументирана констатацията, че сред голяма част от народа цари страх и дори ужас, породени от масовия терор /”революционните безпорядки”/, от законните и беззаконни убийства, извършвани от комунистите след 9 септември 1944 г.;                             ВТОРО –този страх и ужас, настанили се в душите на значителна част от българския народ, се основават на реални факти, които продължават да имат битие в живота, макар и в не толкова драстична форма;                             ТРЕТО – гражданинът не е сигурен, че може свободно да направи своето политическо волеизявление, без да се опасява от преследвания, ако позицията му не съвпада с тази на властта;                             ЧЕТВЪРТО – страната е окупирана от Червената армия. Този факт може да бъде използван от комунистическата партия, за да насажда в българските избиратели убеждението, че моментната ситуация предопределя и цялото политическо бъдеще на държавата, нацията и народа, т.е. че всичко е окончателно предрешено;                              ПЕТО – Никола Петков е съвършено наясно, че българската държава целенасочено бива тласкана към установяване на еднопартиен диктаторски режим. Ако не бъдат проведени наистина демократични избори, политическият процес скоро ще стане необратим. А единствената гаранция за такива избори е възможно да дойде от контрола върху тях, упражнен от всички велики сили в антифашистката коалиция. ...........................                             ...Днес, когато се обръщаме назад към историята на събитията в България след Втората световна война, ние сме наясно – съдбата на българската антикомунистическа опозиция е била геополитически предрешена. Колкото и величава да е била битката, водена от Кръстьо Пастухов, д-р Г.М. Димитров, Никола Петков и Коста Лулчев, те не можели да станат победители в тази битка. Впрочем, в началото на 1947 г. това започнало да става ясно. Но дори тогава, вече провиждащи неизбежня си разгром, големите български демократи запазили достойнството си на обречени от историята мъже.                             В 1945 г. обаче Никола Петков имал реални надежди, че страната ни може да избере демократичния път на развитие. Той все още се надявал, че ако народът разполага с условия за свободно и честно гласуване, няма да предостави властта – най-малкото безразделно – в ръцете на комунистите. Пък и до началото на месец август Петков все още бил член на правителството и негов заместник министър-председател. Освободили го след написването на писмото за отлагане на изборите.
.............................
                          На 12 декември 1945 г. се провежда пленум на ЦК на БРП /к/, на който се обсъждат резултатите от изборите, поведението на опозицията и отражението му върху ситуацията в страната, възможните промени в правителството, които биха му придали по-демократичен изглед пред Запада. Ето как звучат някои от основните изказвания:
                           ГЕНЕРАЛ ИВАН КИНОВ: “От офицерството има само една трета, която е с Отечествения фронт, друга една трета се колебае, и още една трета, която стои на вражески позиции, и смята за свой байрактар военния министър Дамян Велчев”.
                           Ама че ситуация обрисува съветският генерал от село Люти брод, Врачанско. Военният министър в правителството на Отечествеият фронт се разглежда като байрактар на вражески настроените срещу ОФ офицери...
                           Не е ли повече от ясно, че когато споменава думата Отечествен фронт, генерал Кинов всъщност има предвид комунистическата партия, която претендира да господства над другите партии?
                           Защото Дамян Велчев все пак представлява политическия кръг “Звено”, който би трябвало да се третира като равноправен член на Отечествения фронт. И Дамян Велчев не е против Отечествения фронт въобще, а само против замяната на неговата политика с политиката на една от партиите, т.е. комунистическата.                            ТРАЙЧО КОСТОВ: “От какви елементи е съставена опозицията? Тя е съставена преди всичко от една група политици, около която се групира реакционната, паразитна, спекулантско-експлоататорска, грабителска част от буржоазията, селските думбази и РАЗВРАТНАТА И ПРОДАЖНА КАРИЕРИСТИЧНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, т.е. същите тези елементи, които съставляваха по-рано социалната база на фашизма, и които намериха в опозицията едно нелегално прикритие под легална форма...След изборите се създава благоприятна обстановка, за да може правителството и Народното събрание да тури известни рамки за слободията на опозицията, да не остави така безогледно тя да разпасва пояса си и да върши открито провокаторство и предателство със своите писания.” / АРХИВ Централен партиен. /Архив   на ЦК на БРП /к//м.ф. 430/
                           .....РАДЕНКО ВИДИНСКИ: “Този въпрос почна, нека кажа за себе си, да ме нервира. /Тъй де, с шмайзера няма нерви!/ Отдолу протестират масите. Почват наистина да се чудят и докъде найстина най-после ще трябва да търпим една шайка, една банда, която предателствува, която се е запретнала да атакува по най-безобразен начин всичко и да се бори организирано срещу нашата ОФ-власт, срещу демокрацията в нашата страна. Трябва да се вземат мерки!”                            Напомням: това са изказвания от пленум на ЦК на БРП /к/, а не приказки от селската кръчма, не е квартално партийно-комунистическо събрание, протоколирано за историята. Нормалният човек би предположил, че в протоколите на такъв форум може да прочете някакъв анализ, някакви разсъждения върху обстановката, а то... шайки, банди, предатели, мерки трябва да вземем, т.е. да ги изтребим, щото ни нервират, пък и така си се действува спрямо банди и шайки!                            ВАСИЛ КОЛАРОВ: “Народът, групиран в ОФ, е готов да подкрепи всички мероприятия на Народното събрание по изграждането на новия демократичен режим. Разполага ли Народното събрание за тази цел с необходимата власт? Да, разполага. То разполага с въоръжената сила на милицията и армията. Днес армията е народна и Народното събрание може да разчита на нея напълно.”
                            .....ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: “ Народното събрание, което е принудено да действува в буржоазно-капиталистически условия, не е достатъчна гаранция, че може да даде необходимите резултати. Ние ще се основаваме НЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, а на силите в народа, в Отечествения фронт, най-напред в себе си като партия на трудещите се... Парламентът е представителен законодателен институт. ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ Е РЪКОВОДИТЕЛ НА СЪДБИНИТЕ НА НАРОДА.” /АРХИВ Централен партиен. /Архив   на ЦК на БРП /к/; мф. 430/
                           ......Тезата на Димитров, очистена от терминологическите хитрувания, прилагани известно време след 9 септември 1944 г., е ясна и проста. Това си е ФУНДАМЕНТАЛНАТА ДОГМА ЗА РЪКОВОДНАТА РОЛЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НАД ВСИЧКИ ВЛАСТИ В ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА – над Парламент, Правителство и съд.

Следва