Дали е случайност това, че датата, която открай време си беше за мен Денят на Съединението (и ден на сватбата на моите родители), стана ден на едно голямо разединение и всъщност най-големият ми празник за последните 20 години...Разединението стана точно преди три години и сложи дългоочакваната и жадувана точка на това, което не мога да нарека иначе, освен „семейно робство”.     Развод...     За баща ми дълго време „разведена жена” беше равно едва ли не на „проститутка”. Сега не ми казва как гледа на нещата, след като и аз съм разведена, пък и времената доста се промениха...      Дали е страшен разводът или понякога е единственото решение за изход от задънената улица, в която двама души са се оказали, че и са повлекли със себе си още 1-2 същества, за които са отговорни?      За какво се създава и съществува едно семейство? И трябва ли да продължава да съществува въпреки всичко? Както казва един мой любим автор-американец – „и не ми пробутвайте това „заради децата”! Не можеш, ако обичаш детето си, да го оставиш да се мъчи в една тягостна среда, лишена от любов, от елементарно разбиране, от смях и нежност... Та нали детето попива тази нелюбов, тази напрегната тишина (ако не и караници и изясняване на отношения пред него), нали това става единственият „ролеви модел”, единствената му представа за семейство, майка и татко...които е много трудно да проумее по какъв начин и с какви чувства на времето са го създали...ако сега го карат да става свидетел на всичко това...    Откакто съм започнала да се замислям за това и до ден днешен (т.е. и без собствен и изобщо житейски опит и още повече с него) си мисля, че бракът е една лотария. Не можеш да знаеш предварително дали с човека, с който сключваш брак, ще доживеете заедно до дълбоки старини.     Веднага казвам, че най-искрено се радвам за семействата, които са успели! И го желая на всички от сърце! Но пожеланията и надеждите са едно, а това, което ни демонстрира животът – съвсем друго.     И бракът, и разводът не търпят черно-белите оценки „лошо-хубаво”. Всяко семейство, както и всеки човек, е уникално и неповторимо. Няма рецепти, няма стандартни съвети. И ако хора, които са започнали да живеят заедно с любов и разбиране, наистина искат да останат заедно, то не би трябвало като същисани безпомощни дечица да гледат стреснато как любовта и разбирането се изнизват полека или направо се издухват от дома им...по една или друга причина.  Семейният живот е преди всичко труд – на душата – и отговорност. Обаче семейство без любов? Или поне без уважение – като жаравата, останала след буйното горене на любовния огън? За мен това е невъзможен вариант.       Когато така или иначе си е отишла любовта...Какво може да задържи двама души заедно? В какво се превръща „изпълнението на съпружеския дълг”? „Личният живот” – за всеки свой... Но заради децата се правят на весели (ако изобщо се правят), заради децата разговарят и решават общи семейни проблеми (ако изобщо ги решават) – дори и да не могат да се гледат вече...Лицемерие и цинизъм – и представата на децата им, че това е семейството...          През днешния празничен ден  все ми се въртят в главата думите на една тв водеща – някакво предаване за брака беше – „Идеята, че жената трябва да слуша мъжа си по принцип е правилна. Така и трябва да бъде. Но сложното в случая е да намериш мъжа, който ти се иска да слушаш”...          Така и не написах защо - „свобода”, защо - „робство”...но тъжни работи нещо не ми се пишат. Не са гръмки думи това. Просто печално-щастлива действителност. Като печалната страна вече отшумява в душата ми – като избледняващ спомен за кошмарен сън...                Празнувам...              

Благодаря ти!!! :)

Супер празнично настроение и на теб! :)

когато ти ще си далеч от мен..."
Поздравявам те с тази песен.
Тъжно е, но така е, уви...
Една палава мисъл неспирно ми се върти:
"Ако не можете един без друг - оженете се. И ще можете!"
Животът е къс, а светът прекрасен.
Щастието предстои!
Усмивки, късмет и честит празник!
Благодаря ти за откровението. На този ден винаги съм си мислил същото.
Защо няма празник на единението, човешкото?
Поздрави!!!

Предпочитам да слушам сърцето или разума си, или и двете:)) Понякога, за да ги чуя, трябва да се заслушам и в други сърца и други разуми:))
А успешните рецепти за един съюз, пък бил той и брак, е "слушаме се взаимно", "водим се и си правим отстъпки взаимно". Само в този танц има красота и в многогласието - хармоничен хор:)) В нашия винаги участват и децата - защото са мъдри и чувствителни, и понякого по-точно ни поставят диагнози или не се страхуват да ги изрекат наглас...

Честит ти празник, Рокси! Винаги е по-хубаво, когато празникът е споделен:))

Поздрав с усмивка и за теб!:)

Е те това "взаимното" понякога се оказва най-трудното нещо...

Едно голямо "наздраве" за твоите мъже :) и за вашия хор :)))

Имам да ти кажа 2 неща. Разбира се едното ще е приятно а другото не.
По стар навик ще започна с неприятното.
1. ТИ СИ СИ ГО ИЗБРАЛА, и за това което ти си изтърпяла си е подарък от ТЕБ за ТеБ11 Това че не можеш да опознаваш хората си е твой проблем, дано само се поучиш от ГРШКИТЕ си, защото в един брак няма виновни и невинни!
2. С този развод найстина правиш правилната стъпка! Казвам го от позиция на човек бил в твоята ситуация, но в различна позиция.

Надявам се да разбираш на какво подлагаш децата си и да си имаш реална представа какво те очаква като самотна майка с деца. Защото ако не, ще се окаже че си пропиляла не само своя живот, но и този на децата си.

Макар и да се правя на глуха често пъти, аз от раз чувам:))
Благодаря, ще им предам, още повече, че довечера ще сме в разширен състав - с брат ми, който е един ужасно умен, но рядко изявяващ се като "миротворец" Скорпион. Добре, че му се наметна Скорпионка на главата, та малко да се уравновесят нещата:))
Задочни поздрави и на твоите "подростки":))

Благодаря ти за коментара! :)

Темата за личния избор и за изтърпяното като подарък даже не я започнах, защото щеше да стане нещо просто гигантско...Абсолютно съм съгласна с теб!

Децата ми и аз като самотна майка вече три години сме подложени на един несравнимо по-спокоен и човешки живот :) Децата ми са вече големчки и си казват, че тези три години са най-непропилените в живота им :)

Поздрав и усмивка! :)

Благодаря за поздравите! :)

Обаче довечера ще те мисля, ей! С двама Скорпиони в къщата...:) Обаче вярвам в теб!

Почти ме разплалка...А това не е изключено да се случи след малко, когато осъзная написаното от теб с пълната му сила...
Многоспектърна е болката от развода. Но и отговорите на доста въпроси се наместват тогава
/дотогава стоели без отговор, или просто страхували се да го получат.../.
Има път напред. Това разбрах вече - след близо 5 години от раздялата с първия и единствен /дотогава/ мъж в живота си...
И пътят, преминат след раздела в живота, е наистина съхраняващ достойнството. А не обратно.
И при теб е така!

Не така! Няма да плачем сега! :)

:))) Днес се "поразходих" из твоя блог и да знаеш колко пъти си казах "и аз така" или "и при мен беше същото"...

Разбира се, че ИМА път напред. То пътя фактически едва сега започва. Защото това, което е зад гърба ни (до развода) най-много тъпчене на едно място да може да се нарече...

Ти си супер! Проумяваш го, пускаш го в съзнанието си и спокойно заживяваш с тази мисъл. И животът постепенно се обръща към теб с осветената си страна :) Не за един ден и дори не за една година може би, но става!

Прегръдка и усмивка! :)

Физическо разстояние, защото ментално се оказахме близки:)
Разбира се, че гледайки на живота със светло световъзприятие, той се обръща към теб с бялата си страна /всъщност няма чисто бяло в наличие в приридата, може би само в усмивката на новородено:).../.
Аз се научих. Вече почти се научих:)
А пътят напред се съдържа в ходенето по него - с, или без падания, лутания, пропадания /временни/, и силата да станеш, да се поизтупаш, и - пак напред:)
Посоката житейска има само едно измерение - спираловидно развитие, връщането назад е равнозначно на духовно самоунищожение...
А ние, хората, поразбрали някои твърде ценни житейски уроци, нямаме право на такова "завръщане" май:)
Лек ден!
Благодаря ти!

И двете ви усещам - Рокси, Теменуга.
Разбирам ви, радвам се за душевността ви, за жаждата, търсенето на онова, което ще хармонизира отново дните ви.
Вашата откровеност ме трогва.
Благодаря ви!
Сигурно не сте могли да бъдете себе си с мъжете до вас.
Останете си такива, каквито сте.
Житейските уравнения трудно се решават, но ще откриете подходящите математици.
Според Иван Кулуков отчуждението е:
1+1=1+1
Успех!!!!
С вас съм!!!
Поздрави, ама жарки!!!

Това пък как го позна:"Сигурно не сте могли да бъдете себе си с мъжете до вас"? :)))

Да живеят подходящите математици! Разбира се, че ще ги открием! :)

И ти ме трогна много, да знаеш!:)
Всичко най-най-най, което си пожелаеш!!!

това е формулата на разединението - да не можеш да бъдеш себе си.
Да имаш черупка или ти самата да бъдеш такава.
А толкова е просто...
Да можем взаимно да виждаме съвършенството в непретенциозните неща, да се радваме, преоткриваме делника, взаимно да утоляваме жаждата си, а не да си броим глътките...
Поздрави, Рокси!!!!!!!!!!!!!!!

АКО ИМА НЕЩО СИГУРНО ЗА СТАРИЯТ ПРОФЕСОР, ТО Е, ЧЕ ЖЕНА С ТАКОВА УСЕЩАНЕ И МИСЛЕНЕ ЗА ЖИВОТА НЯМА ДА СЪЖАЛЯВА, ЧЕ СЕ Е РОДИЛА НА ТОЗИ СВЯТ.
А ЖИВОТЪТ - ЖИВОТЪТ Е ПРОСТО ЖИВОТ, РОКСАЛАНА И ПО-ХУБАВО НЕЩО ОТ НЕГО НЕ ЧЪРЧИЛ, АМИ ДАЖЕ И ГОСПОД НЕ Е ИЗМИСЛИЛ!
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ!

Благодаря за коментара, за пожеланието! :)
Усмивка! :)