Навъсено сиво небе.
Дъждът или ръми, или току що е спрял, или пак се кани да започва...
Мечтаеш си за един здрав студ, който да зачерви бузите, за сняг, който да покрие калта и черните от дъжда дървета. Да стане зимно, весело, с предвкусване на коледното настроение...

Влагата дращи гърлото, влиза в очите, а оттам сякаш и в мозъка и в сърцето.
Влажно и сиво. Много влажно и много сиво.
Психолозите съветват - палете лампите и през деня, повече светлина да има наоколо, гледайте ярки предмети - червени, оранжеви,жълти...Липсата на слънчева светлина наистина оказвала влияние върху здравето. Да не говорим за настроението.

А ти все пак вдигаш очи към небето - сивото и мрачното, не за да търсиш слънцето, не...
Малко загърбваш любимата Витоша, гледаш на североизток...
Какво търсиш, какво очакваш?
Какво виждаш?

Крило на бяла птица.
Бялата птица.
Още е зад хоризонта...
Но крилата й вече разсичат въздуха - чувстваш го със сърцето си...
Бялата птица лети към теб...

И в очите ти се оглежда слънцето, скрито зад облаците...

Бяла птицо:))
С обич

Не е от мен а за теб...

Зная приказка стара
за девойка една,
чудно хубава нежна
но била без душа.

Тя живяла самичка
без любов без другар
и очаквала плахо
бог дапрати и
дар ........

Намери приятел, сподели любов, и ще видиш наи щастливото момиче в огледалото пред теб