Щастливци! Не купувайте тази книга. Вие и така сте си добри бойци по айкидо. Не си струва и за притежателите на «второто щастие» - нахалството. Тя е написана за боледуващите от неврози и психосоматични заболявания (хипертония, язва, инфаркт на миокарда, гастрит, колит, дерматит и др.), които страдат от тях заради своето неумение да общуват.        В нея има препоръки как да укротяваме прекалено волевото началство, как 
да намерим контакт с децата, свекървата или тъщата, как да победим в делови спор и при това да не изразходваме своята душевна енергия. Затова мисля, че тя ще бъде полезна на деликатните умни хора, които страдат 
от окръжаващата ги простащина, като още не са се разболели.      ПРЕДГОВОР       На една публична лекция, посветена на проблемите на общуването, попитах своите слушатели: «Кой от вас обича властта?» Нито един от 450 човека не отговори утвърдително. Обаче когато помолих да вдигне ръка този, който иска 
да стане хипнотизатор, познайте колко човека вдигнаха ръка? Правилно – 
почти всички. Какви изводи следват от това?  

1. Никой не си признава, че обича властта.
2. Никой не си признава, че иска безпрекословно да му се подчиняват (властта на хипнотизатора над хипнотизираните е сякаш безгранична).

      Но желанието за командване, осъзнавано или не, се сблъсква с аналогичните претенции на партньора ни в общуването. Възниква конфликт, сблъсък, в който няма победители. Досада, раздразнителност, гняв, подтиснатост, главоболие, болки в областта на сърцето и др.под. възникват както у този, който е останал «отгоре», така и у този, на който му се е наложило да се подчини. Възниква безсъние, по време на което отново се преживява конфликтната ситуация, известно време е трудно да се заеме човек с текущите си работи. На един му се вдига кръвното. Друг, за да заглуши досадата, посяга към алкохол или 
наркотици, изкарва си за пореден път злобата на члновете на семейството или подчинените. Мнозина изпитват угризения на съвестта. Обещават си да бъдат 
по-сдържани и да внимават, но….минава някакво време и всичко започва отначало. Не, не отначало! Всеки следващ конфликт възниква по все по-дребен повод, протича все по-бурно, а последиците са все по-тежки и продължителни!        Никой не иска да конфликтува. Когато конфликтите зачестяват, човек мъчително търси изход.         Една част от хората ограничават общуването. Отначало като че ли помага. 
Но това е временен изход. Нуждата ни  от общуване е като нуждата ни от вода. 
У човек, попаднал в условия на пълна самота, след пет-шест дена се развива психоза, по време на която възникват слухови и зрителни халюцинации. С образите от халюцинациите започва общуване, което естественно не може да бъде продуктивно и води до гибел на човека….Именно затова умират преждевременно хора, останали самотни. Често нуждата от общуване си взима своето и човек влиза в контакт с кой да е, само и само да не е самотен. Мнозина стават затворени, срамежливи. Вече не ти избираш, а теб те избират.      Други (това са основно силни личности, заемащи командни длъжности), изискват безпрекословно подчинение както в работата, така и в семейството. Тогава те престават да долавят постепенно нарастващото недоволство на тези, които зависят от тях. Когато се изчерпват всички възможности за натиск, те винаги с болка, понякога и с учудване забелязват, че всички са ги изоставили и се смятат за  предадени.      Трети, без да се опитват да внесат ред в общуването, сменят партньори, развеждат се, напускат работа, местят се в друг град и даже страна. Но от себе си, от своето неумение да общуваш никъде не можеш да избягаш. На новото място всичко започва отначало.       Четвърти стават работохолици, често избирайки такава работа, която не предполага контакти с други хора. Но и това е временен изход.        Пети….Само че позволете ми да спра с изброяването на сурогатните начини на замяна на този разкош - човешкото общуване. Те са много. Обединява ги това, че всички те в края на краищата водят до болест или асоциално поведение. В болницата или затвора общуване винаги има, но едва ли то може да задоволява някого.

следва...  

ще ми е интересно да прочета още :)

Да се превежда и да се предлага на читателя тази несъмнено интересна книга е отлично и благородно начинание на жена, обичаща хората и загрижена за тях...Благодаря...