На 1 срещу 2 юли 1948 г. е арестувана парламентарната група на Българската социалдемократическа партия – обединена. 
                          А на 6 ноември 1948 г. сутринта, в зала № 11 на Съдебната палата, Софийският областен съд започва да гледа наказателно дело от общ характер № 1785, по което подсъдими са:                                         КОСТА ЛУЛЧЕВ – главен секретар на БСДП /о/, депутат във Великото народно събрание, директор на встник “Свободен народ”; 
                         ИВАН КОПРИНКОВ – депутат във ВНС; 
                         КРУМ СЛАВОВ – депутат във ВНС; 
                         д-р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – депутат във ВНС и секретар на Социалистическия младежки съюз /о/;  
                         ПЕТЪР БРАТКОВ – депутат във ВНС; 
                         ПЕТКО ТЪРПАНОВ – депутат във ВНС; 
                         ЦОНЬО ХРИСТОВ – секретар на БСДП /о/; 
                         д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ – депутат във ВНС /по време на делото в неизвестност/.                               
                         Последният, девети по ред подсъдим, е лице, свързано с БСДП /о/, но намиращо се далеч от ръководството на партията и нейната парламентарна група. Това лице носи името Димо Янков, който е роден и постоянно си живее в село Гълабинци, Ямболско.                           Обвинителният акт е написан и се поддържа, както във всички тогавашни процеси, от екзекутора-прокурор Петко Петрински с помощник Спасов. 
                          Председател на съда е пак неизменният Константин Унджиев, а членове – Цветко Цветков и Радослав Донев. 
                           Броят на свидетелите отново е внушителен – 74 /седемдесет и четири/ души.                            “ БСДП /о/ и БЗНС /Никола Петков/ - пише в обвинителния акт – СТАНАХА АГЕНТУРА НА ВЪТРЕШНАТА И МЕЖДУНАРОДНАТА РЕАКЦИЯ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ НА МРАЧНОТО ФАШИСТКО МИНАЛО. Чрез речи, публикации, организирани събрания, конференции, инструкции и печат ГРУПАТА НА ЛУЛЧЕВ, ПО КОМАНДА НА НИКОЛА ПЕТКОВ, НА ВЪТРЕШНАТА И МЕЖДУНАРОДНАТА РЕАКЦИЯ, води безогледна борба против цялата вътрешна политика, воюва с външната политика, обругава културната и просветната политика на народната власт”. Хората от тази група “клеветят, доносничат, интригуват с враговете на НРБ. С непрекъснат поток от лъжи и клевети за положението в страната и против СССР непрекъснато подканят империалистите за намеса в страната.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 174-175/                             Когато чета днес общата част на тоя зловещ по съдържание и пропагандно-клиширан по форма текст, неволно си представям примитивните физиономии на неговите автори. Да окачествиш речите на опозиционните социалдемократически депутати, произнасяни в една парламентарна дискусия, статиите във вестник “Свободен народ”, решенията и документите на една легална партия като действия и поведение на агентура за реставрация на мрачното фашистко минало, това е решително напускане пределите на здравия човешки разум.                            И реших да направя справка с документи на БКП, ЗА ДА ВИДЯ КАК СЪБИТИЯТА ОТ 1948 Г. СЕ ПРЕЦЕНЯВАТ ОТ КОМУНИСТИТЕ.                            В една дебела книга, написана общо взето граматически грамотно от вече образованите комунисти през 1982 г., наречена “История на софийската градска организация на БКП” /Партиздат, 1982 г./, за събитията от 1947-1948 г. се разказва така.                          Комунистите в София през 1947-1948 г. започнали масирана пропагандна кампания за “отвоюване на заблудените от опозицията избиратели и за привличането им под знамето на Отечествения фронт.” За целта под прякото ръководство на другаря Тодор Живков, издигнал се до първи секретар на ГК на БКП в София на 17 януари 1948 г., били формирани 628 агитгрупи с 6669 агитатори. Това “ОТВОЮВАНЕ” на избирателите се налагало, понеже на изборите за Велико народно събрание обединената опозиция НИКОЛА ПЕТКОВ – КОСТА ЛУЛЧЕВ общо в София получила цели 27.73% от гласовете на софиянци. А конкретно в централния Първи избирателен район комунистите барабар с всичките си ОФ – сателити дори не могли да спечелят изборите – те получили 49.21% от гласовете. В цяла София катранишките земеделци на А. Оббов и Г. Трайков получили 4.38%, отцепниците от БСДП – 2.18%, от “Звено” – 1.6%, а радикалите на баща и син Костуркови – цели 0.27%. Самостоятелно  комунистите получили 51.15%.                           Както се вижда, дори с огромни фалшификации, насилие и терор в София комунистите едвам спечелили изборите, а отцепниците от БЗНС и БСДП били към една пета от автентичните политически партии, намиращи се в опозиция. При това положение комунистите твърдо решили да разгромят както БЗНС, така и БСДП. Те открито провъзгласили, че било назряло времето техният Отечествен фронт да се превърне в Единна обществено-политическа организация / ЕОПО /. Затова, след като забранили БЗНС – Никола Петков, а неговият водач обесили, Оббово-Трайковите “земеделци” провели през декмври 1947 г. конгрес, на който ПОСТРОЯВАНЕТО НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ БИЛО ВЪЗПРИЕТО КАТО ГЛАВНА ЗАДАЧА И ОТ ОФ-ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ. А пък през лятото на 1948 г., пише в дебелата историческа книга на софийските комунисти, “ БРСДП ПРЕКРАТИ СВОЕТО САМОСТОЯТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ И СЕ ВЛЯ В БРП /к/. ПРЕКРАТИХА САМОСТОЯТЕЛНОТО СИ СЪЩЕСТВВАНЕ И РАДИКАЛНАТА ПАРТИЯ, И НАРОДНИЯТ СЪЮЗ “ ЗВЕНО” .                           Една думичка няма в тази книга за съдебния процес срещу истинската Социалдемократическа партия в България и за погрома върху нея, а само нагло и кретенски се лъже дори през осемдесетте години, че БРСДП се била вляла в БРП /к/. И понеже “доброволно влелите се социалдемократи” били нищожно малка част дори от членовете на сателитната партия, процесът бил представен, на всичкото отгоре, за проявена взискателност от страна на комунистите към досегашните социалдемократи.                          Това е, уважаеми съвременен читателю! Българските комунисти не само разгромиха социалдемократическата партия, не само хвърлиха депутатите и лидерите на партията в затвора, но дори от историята ги изхвърлиха. Така, сякаш на света никога не ги е имало. В книга от 850 / осемстотин и петдесет / страници няма даже една дума за Коста Лулчев, за д-р Петър Дертлиев и другарите им, осъдени през 1948 г. А в прокурорският обвинителен акт от същата тази година след общата му част текстът продължава с изреждане на десет по-важни престъпни деяния.
.......................
                         За да може читателят веднага да схване комунистическата лудост, за която говоря, аз ще наруша хронологичния ред на събитията, протекли на съдебния процес, привеждайки едно след друго обвиненията и веднага след тях отговорите на главния секретар на БСДП /о/ и председател на парламентарната група Коста Лулчев. При това Коста Лулчев дава систематичен отговор по всяка точка в обвинителния акт. И само като щрих ще цитирам извадка от статията, чрез която вестник “Отечествен фронт” , в броя си от 9 ноември 1948 г., представил на читателите си явяването на Коста Лулчев пред съда. “ В залата на съда влиза ЗАКЛЕТИЯТ НАРОДЕН ВРАГ КОСТА ЛУЛЧЕВ. ПРЕДАТЕЛЯТ ПРИСТЪПВА ПЛАХО КЪМ ТРИБУНАТА НА ПОДСЪДИМИТЕ. ТОЙ Е ОБЪРКАН И СМУТЕН.”                          Доколко тая словесна гадост в правителствения вестник е вярна, може лесно да се разбере от отговорите на Коста Лулчев. Но така съдят, така и пишат комунистите. 
                       
                          Лулчев започва с един решителен протест, че наред с обвиняемите, представляващи Централния комитет и  парламентарната група на партията, прокурорът е вкарал подставеното лице Димо Янков. После се захваща пункт по пункт да разобличава съдържанието на обвинителния акт.

                         “ 1. След излизане в опозиция / лятото на 1945 г./ до задържането им водачите на социалдемократичската партия съзнателно и организирано са разгласявали клеветнически и неверни твърдения с цел да създадат недоверие към властта.”                          КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ НАШАТА ПАРТИЯ СЪЩЕСТВУВА КАТО ЕДНА ЗАКОННО ПРИЗНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. КАТО ТАКАВА, НИЕ СМЕ СЧИТАЛИ, ЧЕ ИМАМЕ ПРАВОТО, А ПОВЕЧЕ ДЪЛГА, КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЯТЕЛИ ДА УЧАСТВАМЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА, КАТО ОБЯСНЯВАМЕ СЪБИТИЯТА, ФАКТИТЕ И ПРОЯВИТЕ, ТЪЙ КАКТО НИЕ ГИ РАЗБИРАМЕ... НИЕ СМЕ УПРАЖНЯВАЛИ СЛЕДОВАТЕЛНО ЕДНА ПОЛИТЧЕСКА КРИТИКА ВЪРХУ МЕРОПРИЯТИЯТА И ПРОЯВИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НА НЕГОВИТЕ ОРГАНИ, НА ВЛАСТТА, С НАМЕРЕНИЕ ТИЯ ДЕФЕКТИ, КОИТО НИЕ КОНСТАТИРАМЕ, ДА БЪДАТ ОПРАВЕНИ. ТОВА Е БИЛА ЦЕЛТА НА НАШАТА КРИТИКА.”                          “2. Разпространяват лъжливи обвинения за СССР: освободител на българския народ е Русия  и руската армия, Съветският съюз и Червената армия са негови поробители; победата над хитлеризма не е дело на Съветската армия, а на въоръжените сили на западните демократични държави; СССР е против мира и провежда на Балканите империалистическа политика.”                                                    КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ ТАКАВА ЗАДАЧА НИЕ НЕ СМЕ СИ ПОСТАВЯЛИ. ЗА НАС ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ НЕ СА ЕДНИ ВРЕМЕННИ ОТНОШЕНИЯ, СЪЗДАДЕНИ ОТ ВРЕМЕННИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, СЪБИТИЯ И ФАКТИ, А СА ЕДНИ ОТНОШЕНИЯ, ИЗРАСНАЛИ, ИЗГРАДЕНИ В ДЪЛГАТА ИСТОРИЯ НА ТИЯ ДВА НАРОДА... АКО ТОВА СА НАШИТЕ РАЗБИРАНИЯ, А ТОВА СА НАШИТЕ РАЗБИРАНИЯ, НИЕ НЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА СИ ПОСТАВИМ И НЕ СМЕ СИ ПОСТАВЯЛИ ЗАДАЧАТА, КОЯТО НИ СЕ ПРИПИСВА В ТОЗ ПУНКТ НА ОБВИНЕНИЕТО.”                        “ 3. Коста Лулчев със свои съмишленици съставя и разпространява през август 1946 г. фалшива реч, написана уж от министъра на външните работи на САЩ Джеймс Бърнс. Речта е издържана във “вулгарен” тон и е изпълнена с клевети срещу СССР и политичския режим в България.”                          КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ ... НИТО СЪМ СЪЧИНИЛ, НИТО СЪМ РАЗМНОЖИЛ, НИТО СЪМ РАЗПРОСТРАНЯВАЛ ТАЯ РЕЧ. ЕДИНСТВЕНОТО ОТНОШЕНИЕ, КОЕТО ИМАМ КЪМ ТАЗИ РЕЧ, ТАЗИ ТАКА НАРЕЧЕНА РЕЧ, Е ЧЕ КАТО МИ СЕ ПРОЧЕТЕ АЗ КАЗАХ: “ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕЧ НА ЕДИН ОТГОВОРЕН МИНИСТЪР, ТОВА Е НЕИСТИНСКА РЕЧ, ТОВА Е ФАЛШИФИКАТ.””                           “ 4. През пролетта на 1946 г. Коста Лулчев от името на ЦК на БРСДП /о/ написва и разпространява чрез Втория интернационал в Лондон и в страната едно изложение / махзар / с клеветническо съдържание, уронващо достойнството на българския народ, злепоставящо страната пред външния свят и създаващо недоверие към народната власт.”                                         КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ КАСАЕ СЕ ЗА ЕДИН ДОКЛАД, ОТПРАВЕН ОТ НАШИЯ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ ДО МЕЖДУНАРОДНОТО СОЦИАЛИСТИЧСКО БЮРО ПО ПОЛОЖЕНИЕТО И СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ. ТОВА Е ЕДИН ДОКЛАД, ОТПРАВЕН ОТ ЕДНА ПО-НИЗША ОРГАНИЗАЦИЯ И ИНСТИТУЦИЯ КЪМ ЕДНА ПО-ВИСША ИНСТИТУЦИЯ В НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.”                          “ 5. Д-р Петър Дертлиев заедно с Петър Сърбински написват и разпространяват отворено писмо до Световната младежка конференция в Лондон с копие до редица западни вестници, което в невярна светлина представя положението на българската младеж и с клеветническото си съдържание уронва достойнството на българския народ и държава.”                          ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ: - РАЗЯСНЯВА, ЧЕ ТОВА Е ПИСМО, НАПИСАНО ПО ПОВОД ИГНОРИРАНЕТО НА ССМ /о/ от участие в конференцията на СФДМ, НАПРАВЕНО от Централната младежка комисия при Националния съвет на ОФ, една институция, “ чиито демократичен характер е отречен както от великите демокрации, така и от българския народ.”                                          “ 6. Подсъдимите организират злостна кампания срещу всички мероприятия на отечественофронтовското правителство. Те особено ожесточено критикуват неговата стопанска политика и създаването на ТКЗС. През 1946 г. Коста Лулчев и Петко Търпанов дават указания на Димо Янков от името на ЦК на БРСДП /о/ да организира в Ямболско борба за разтуряне на образуваните ТКЗС и против създаването на нови. Под влиянието на неговата агитация в четири села избухват размирици и вълнения.”                           КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ АЗ ЗА ПРЪВ ПЪТ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ СИ ЖИВОТ ЧЕТА ОБВИНЕНИЕ, ЧЕ НИЕ СМЕ БИЛИ ПРОТИВ КООПЕРАЦИИТЕ. НАС И НАШАТА ПАРТИЯ ОБИКНОВЕНО НИ ОБВИНЯВАТ, ЧЕ СМЕ МНОГО КООПЕРАТОРИ.” Обаче при обсъжданията на въпросите около създаването на ТКЗС-тата възникнаха някои спорни въпроси. “СПОРОВЕ СЕ ЯВИХА ГЛАВНО ОТ ТОВА, ЧЕ ЗЕМИТЕ СЕ ОТНЕМАХА ПРИНУДИТЕЛНО. НЕДОВОЛСТВОТО БЕШЕ ОТ ТОВА, ЧЕ НЕПРАВИЛНО СА ЗАМЕНЯВАНИ ВЗЕТИТЕ ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ЗЕМИ, В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА И Т.Н.” Всички спорни въпроси обаче могат да се уреждат по законов начин, каквато винаги е била позицията на нашата партия. Ето защо повдигнатото обвинение “ОТ ГОРЕ ДО ДОЛУ Е НЕИСТИНА... ТОВА Е ЕДНА ЗЛОКАЧЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА И АКО МИ ПОЗВОЛИТЕ ДА КАЖА, ЕДНА КЛЕВЕТА СПРЯМО МЕНЕ... НИКОГА С ЛИЦЕТО ДИМО ЯНКОВ ПО ТОЗИ ВЪПРОС НЕ СЪМ ГОВОРИЛ. НИКОГА НА ДИМО ЯНКОВ ТАКИВА ИНСТРУКЦИИ НЕ СЪМ ДАВАЛ. АЗ ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ АЗ И ДВАМАТА НАЕДНО С ПЕТКО ТЪРПАНОВ НЕ СМЕ ДАВАЛИ И АЗ НЕ СЪМ ДАВАЛ ТАКИВА ИНСТРУКЦИИ НА ДИМО ЯНКОВ. И АКО ТУК ХИЛЯДИ ПЪТИ БИХТЕ МИ ЗАДАЛИ ТОЗИ ВЪПРОС, АЗ ХИЛЯДИ ПЪТИ ЩЕ ВИ КАЖА: ТОВА Е НЕИСТИНА.”                          “ 7. Подсъдимите с всички средства се стремят да дискредитират бригадирското движение, да попречат на сближаването между града и селото и съдадат спънки за стопанската политика на властта. С тази цел през 1946 – 1948 г. те системно увещават селяните да не изпълняват нарядите и да укриват произведените продукти.”                           КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ ЧУДЯ СЕ НА ТОВА ОБВИНЕНИЕ, КАК Е МОГЛО ДА БЪДЕ ИЗГРАДЕНО. ПРИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЗАКОН, ПРИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ, НИЕ ДА СЪВЕТВАМЕ ДА НЕ БЪДАТ ИЗПЪЛНЯВАНИ НАРЯДИТЕ... И АКО АЗ ДАМ ТИЯ НАСТАВЛЕНИЯ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАРЯДИТЕ, ТО ЗНАЧИ ДА ПОДВЪРГНА ТИЯ ХОРА НА НАЙ-ТЕЖКИ НАКАЗАИЯ И ИЗПИТАНИЯ. ЗАЯВЯВАМ ТУК, С ПЪЛНО СЪЗНАНИЕ ЗА ТОВА, КОЕТО ГОВОРЯ, И ЗА МЯСТОТО, В КОЕТО СЕ НАМИРАМ: НИТО ЕДНА ДУМА НЕ СЪМ ПРОИЗНАСЯЛ, ЗА ДА НАКАРАМ, ИЛИ ДА УБЕДЯ КОГОТО И ДА Е ДА НЕ ИЗПЪЛНЯВА НАРЯДИТЕ, ИЛИ ДА НЕ ИЗПЪЛНЯВА КОЙТО И ДА Е ЗАКОН НА НАШАТА СТРАНА. НИТО ЕДНА ДУМА. ОТРИЧАМ ТОВА ОБВИНЕНИЕ ИЗЦЯЛО.”                           “ 8. След разтурянето на БЗНС “ Никола Петков” подсъдимите вземат решение да приемат неговите членове и да продължат борбата с народната власт. Тези решения са разпратени по места и в редица случаи са приведени в изпълнение.”                          КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ РЕШЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ ДА СЕ ПРИЕМАТ ОРГАНИЗАЦИИ И ГРУПИ НЯМА. НЯМА ВЪОБЩЕ РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ ОТ РАЗТУРЕНИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ... ТОВА, КОЕТО В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СЛУЧАЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ, Е ДА СЕ ПРИЕМЕ ОТДЕЛЕН ЧОВЕК ПРИ СПЕЦИАЛНО ПРОУЧВАНЕ НА ВЪПРОСА ОТ НАШИТЕ ОРГАНИ... ИМА НЕЩО ПОВЕЧЕ. ЗА МОМЕНТА, ЗА КОЙТО СЕ ГОВОРИ, НАШИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НЕ СА БИЛИ В СЪСТОЯНИЕ ДА МОГАТ ДА ПРИЕМАТ ЧЛЕНОВЕ... В СРЕДАТА НА 1947 г. НА НАС НИ БЕШЕ ОТНЕТ СОФИЙСКИЯТ ПАРТИЕН КЛУБ. ТОВА БЕШЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПАРТИЕН КЛУБ, КОЙТО НИ СЕ ОТНЕ.... ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАШИТЕ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПРЕСТАНАХА ДА ЖИВЕЯТ ОРГАНИЗАЦИОННО И ПРЕСТАНАХА ДА ПРОЯВЯВАТ КАКЪВТО И ДА Е ЖИВОТ.”                          “ 9. Покровителствувани от Коста Лулчев, д-р Петър Дертлиев и Петър Братков организират група за преминаване на границата и с подкрепата на чужди сили да продължат борбата с народнта власт.”                          КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ Е, ДОБРЕ, ПРИ ВСИЧКИ ТИЯ ГРИЖИ НА ДЕРТЛИЕВ ДА СЕ УСТРОИ КАТО ЛЕКАР, ДА СЕ СПЕЦИАЛИЗИРА, ДА НАМЕРИ НЯКЪДЕ КВАРТИРА, ДА СЕ УРЕДИ В ГРАД, ДА СЕ УРЕДИ В СЕЛО, КОЕ ДА ПРИЕМА ЗА СЕРИОЗНО? ТОВА ЛИ, ЧЕ ТОЙ ВЕДНЪЖ МИ Е РЕКЪЛ: “ЕЙ, АЗ ЩЕ БЯГАМ”, ИЛИ ТОВА, КОЕТО ВСЕКИ ДЕН МИ КАЗВА: “АЗ ТЪРСЯ КВАРТИРА ДА СЕ УСТРОЯ”.                           “ 10. Подсъдимият Георги Петков, който е в неизвестност, със “злъчната критика” на мероприятията на властта подбужда легионерите във Варна към организирана съпротива, установява възки с тях и улеснява дейността им. От своя страна Коста Лулчев и Никола Петков по настояване и внушение на империалистически държави през есента на 1945 г. влизат във връзка с представители на нелегалния “легионерски център” в страната за “координиране на общата борба”. Връзките на Коста Лулчев с легионерите продължават до разкриването им от властта.”                           КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ НА ВСИЧИ ТИЯ ОБВИНЕНИЯ ОТ ЕДИНИЯ ДО ДРУГИЯ КРАЙ АЗ ИМАМ ЕДИН ОТГОВОР: НЕ Е ИСТИНА. ВСИЧКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА. АЗ СЕГА ЧУВАМ ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ, ЧЕ Е ИМАЛО ЛЕГИОНЕРСКИ ЦЕНТЪР. АЗ НЕ ПОЗНАВАМ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НЕЛЕГАЛЕН ЛЕГИОНЕРСКИ ЦЕНТЪР.”  / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991.; 175-185/
.............
                         Целият процес обаче комунистите вече са монтирали като филмова лента, която само предстои да бъде прожектирана в съдебната зала. Подготвени са свидетели, получени са признания от подсъдмите. Не искам и не мога да бъркам в душите на живите и на техните наследници, като преразказвам страданията и униженията, на които са били подложени тия достойни мъже. Вината и отговорността принадлежат изцяло на комунистическите палачи. След като съм цитирал веднъж писмото на земеделския лидер Петър Коев, след като съм писал за изтезанията на офицерите, след като съм привел като свидетелство немислимата за разума промяна в показанията на генерал Кирил Станчев, какво друго да добавя тук? Може би само две неща.                          Първото от тези две неща са думите на палача от Държавна сигурност Бачи Зеев – Изидор Леви, изтърсени пред арестувания д-р Петър Дертлиев. “Питаме Коста Лулчев – откровеничи Зеев – за политиката на социалдемократите и тази на комунистите. Брадатият му пръч отговаря: “ За политика мога да разговарям само с Политбюро. – Зеев изръмжава: - Ние, ДС, сме Политбюро, ние сме всичко!” / Дертлиев Петър. Послания от деветия кръг. С., 1996.; 25-26/

Следва

Лошото е че и сега в управлението на страната ни
участват мръсните сатрапи от ДС!!!А за геноцида, който малоумните комунисти за извършили 1945-1960
никой не им потърси отговорност.Защо ли?След турското робство 45 те години комунизъм са най-черната страница от нашата история!Факт!

Кой да им потърси отговорност?
Комунистите от 1989 год. насам май никога не са си отивали от властта. Като казвам комунисти, имам предвид не названието на партията, в чиито цветове са се пребоядисали, не сегашните им "идеологически позиции", а имам предвид начина на мислене, нравствено-етическите позиции и пр.

Изкушавам се да цитирам един днешен (не от 1946 година) коментар от днес.бг, подписан с ник "Доню Донев":


"А в конкретния случай, който нито е първи, а се опасявам, че няма да е последен, е доказателство, че властвуващата у нас върхушка и като основни партии, и като държавни структури, си е все същата пребоядисала се комунистическа върхушка. А н а к а к в о е с п о с о б н а т я н а й - д о б р е з н а е м р е п р е с и р а н и т е о т н е я. И оставете кой е Димитър Стоянов и каква е Атака - т у к с т а в а в ъ п р о с з а н е з а к о н н а п о л и ц е й с к а р а з п р а в а с л е г и т и м н и п о л и т и ч е с к и п р о т и в н и ц и.
Всъщност вместо да бъда многословен, по добре да повторя това, което писах вече във връзка със случая:
"ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА
Има такъв роман на Хемингуей със заглавие по Джон Дън като крайния извод е един - когато бие камбаната не питай за кого бие, тя бие за тебе! Като гледам какви ги плещят някои, наистина май камбананата бие за нас. Но пък от друга страна има много смислени неща, дори те преобладават. Поне мълчанието за тези 20-тина години фалшива демокрация е намаляло - така ми се струва на мен, репресирания николапетковист от репресирано семейство. И това е добре като начало... Защото нали си спомняте какво беше казал германския протестантски свещеник Нойман след втората световна война: отначало прибираха комунисти, аз не съм комунист и мълчах, после прибираха социалдемократи, аз не съм социалдемократ и мълчах, прибираха евреи, аз не съм евреин и мълчах и т.н., но когато дойдоха да приберат мене, вече и да искаше някой да не мълчи, вече нямаше кой. А произвола на нашата полиция става все по нагъл и все повече се разширява - често срещу Атака, но я си спомнете, че тя действа така и срещу работници, и срещу селяни, и срещу еколози.
И после нали на думи всички признават, че едно от основните правила на демокрацията е , че аз може и да не харасвам вашето мнение, но съм готов да дам живото си, за да можете свободно да го изскажете. Е, Атака има различно мнение от останалите политически партии в парламента, а какво правят с нея? - доказват и нещо с полицейско, съдебно, парламентарно и медийно репресиране. И Европа, и САЩ доволно мълчат. Е ми ще мълчат - при тях е така по-отдавна. Има една великолепна новела на Албер Камю - "Падението" и в нея наред с много други неща се казва /по смисъл/: "Свърши времето на диалога, когато всеки излагаше своето мнение и питаше - А ВИЕ КАК МИСЛИТЕ. ЗАМЕНИХМЕ ДИАЛОГА С КОМЮНИКЕТО - ИСТИНАТА СЕ СЪСТОИ В ТОВА И ТОВА. Вие може да не сте съгласни с нашето мнение, но когато трябва ще доиде полицията и ще Ви докаже, че сме прави."
Е ми това е положението... но засега. Колкото и да се напъват елементарните посредствени алчни безобразници, те могат само да забавят доброто и истината - това показва цялата човешка история. Жалко само за пропилените възможности ........."