Надежда

 

Но освен олигархическите кланове, в тази 
псевдодемократическа страна все още съществуват 
и техни противници. Половината икономика е в сянка.
 Бизнесът е поставен в условия, в които  да не 
нарушава законите е невъзможно. (Законите, 
измислени за «не своите» и прилагани 
единствено към тях, са такива, че ако ги спазва, 
предприемачът не само че няма да има печалба, 
но и остава длъжен пари на държавата). 
Криминалният рекет плавно е прераснал в 
държавен. Властта пречи на воденето и развитието
 на малкия и средния бизнес, увеличаването на 
печалбите, създаването на нови работни места, 
развитието на конкуренцията – всичко това 
пречи на увеличаването на доходите както на 
предприемачите, така и на населението. Не могат 
да се реализират квалифицирани специалисти и 
работници.  Не намира изход енергията на едно 
ново поколение, израснало в условията на 
независимост (т.е. – не помни съветската 
действителност).

Негодува ограбения и унижен народ, изтощен от
 кучмизма.

 

Хората са възмутени от това, че:

- богатите стават все по-богати, а бедните –
 все по-бедни;

- в страната продължава грабежът на държавното 
имущество;

- земя, предприятия и заводи се продават на 
безценица, практически се подаряват;

- Конституцията се прекроява за прикриване на 
злодеяния;

- милицията, държавната сигурност и данъчните 
служби са се превърнали в лостове на властта, 
а не на закона;

- милицията не охранява гражданите, а ги граби 
и запушва устата на всеки неугоден на престъпния 
режим;

- в страната се потъпква свободата на словото и 
личните убеждения;

- биват преследвани и убивани журналисти, а 
също така закривани независими от властта 
вестници и ТВ канали;

- в ефира и вестниците господствуват официалните 
лъжа и пропаганда;

- Украйна я делят на Изток и Запад, изкуствено 
спекулират с руския език за своя изгода (Руският 
език и досега е една от най-болните теми в 
обществото и се изполува като коз от някои 
политици. Почти половината население на 
Украйна се самоопределя като руснаци и е 
рускоезично – съответно е недоволно от 
положението, че украинският език е единственият 
официален държавен език и мечтае същият статус 
да има и руският. Привържениците на украинската 
национална идея пък смятат за абсурдно подобно искане).

- съдбата на гражданите по време на избори зависи 
не от волеизявлението им, а от решения, «спуснати 
отгоре» (редовно фалшифициране на резултатите на 
изборите, което се е превърнало в норма);

- президентът фактически се назначава от олигарсите 
на техните «спевки» във вилите и сауните;

- активно влияят на съдбата на страната от съседна, 
макар и братска страна;

 

Хората не искат:

 

- да продължава кучмизмът;

- обкръжението на президента да остава на власт;

- олицетворение на страната да бъде рецидивист, 
насилник и престъпник;

- президент да стане «проФФесор» без образование, 
който прави по 2-3 грешки на дума (Журналисти извадиха 
на бял свят анкета, попълнена от Янукович, където за 
«научни звания. степени» той е написал «проффесор», 
а правилното е «профессор», а на цялата страница – 
общо 23 правописни грешки);

- президентът да използува фрази като «глави ще 
хвърчат», «по стената ще ги размажем»;

- тези и подобни обещания да се превърнат в реалност;

-  думата «Украйна» да се асоциира с «корупция»;

- властта нагло и цинично да продължава да насилва 
народа, който я е избрал.

 

На хората им е омръзнало:

 

-          да живеят в цвеклова (по аналогия с „бананова”)  
република, с диктатура на мафията и нейните 
престъпно награбени пари;

-          да бъдат безправни крепостни под петата на един 
простак (простащината на Кучма е отделна голяма 
тема, за нея респективно свидетелствуват тайните 
записи на майор Мелниченко, направени в 
президентския кабинет - за Мелниченко вж. тук:
http://roksolana.blog.bg/viewpost.php?id=134551) ;

-          да живеят във феодална бедна държава, ограбваща 
тези, които по някакъв начин се мъчат да печелят;

-          да живеят в криминална страна, в която господствуват 
безнаказаността, страха и насилието;

-          да се срамуват от своя президент и от своята страна;

-          да презират себе си за това, че търпят всичко това.

 

Най-после хората придобиват някаква надежда за 
изменение към по-добро. Това е кандидатът за президент 
Виктор Юшченко с неговия курс към свобода, 
прозрачност и законност. Това е курс към промяна 
на самата философия на властта: вместо да обслужва 
олигархията, тя трябва да служи на интересите на 
народа. Това е курс към легализация на имуществото,
 към създаване на  гарантирани от държавата 
спокойни и цивилизовани условия за бизнеса. 
Това е курс към борба с корупцията, към 
демокрация и гражданско самоуправление. 
Затова той намира активна подкрепа от 
страна на народа.

 

Опозицията се обединява в коалиция „Народна сила”. 
За контрол над изборите редица младежки 
организации се обединяват и разгръщат 
гражданска кампания „Пора” („Време е”), 
основана на пълна независимост от спонсори, 
политически партии и вътрешен централизъм.

 

Юшченко отива на изборите под оранжеви 
знамена „Вярвам в Украйна!”. Той разчита 
единствено на победа:”Вярвам! Знам! Можем!”. 
Според социологическите изследвания рейтингът 
на Юшченко  е два пъти по-висок от този на 
протежето на Кучма. Това вече е не просто човек, 
а символ. Символ на един нов живот.

 

Безпредел

 

Режимът се опитва да отрови Юшченко. Благодарение 
усилията на австрийските лекари този замисъл се 
проваля. Диоксинът обезобразява лицето, но не 
сломява духа му. Режимът е хвърлил за изборите 
стотици милиони долари, задействана е цялата му 
пропагандна мощ, всички ресурси на властта. По
 телевизията постоянно вървят антиюшченковски 
предизборни реклами, правени сякаш за полуидиоти. 
(Същевременно Юшченко и опозицията практически 
нямат достъп до медиите. Компенсират го с 
непрекъснати митинги из цялата страна).

 

В Украйна зачестява Владимир Путин. Руските политтехнолози
 кой знае защо смятат, че това трябва да повиши 
рейтинга на Янукович и Владимир Владимирович се 
съгласява да поработи като негов рекламен агент. 
Посолството на Руската Федерация в Украйна разпраща 
милиони писма от името на украинци, живеещи в Русия 
с призиви към Украинците да гласуват за Янукович, 
който обещава стабилност и процъфтяване. Само че
 не на всички им се иска такава стабилност и такова 
процъфтяване (Но все пак за доста хора думата 
„стабилност” имаше решаващо значение. Една 
дори убийствена стабилност за тях е по-добра от 
неизвестността и промените).

 

„Новата власт вече е дошла и няма да я изместите” – 
заявява Янукович. Малко преди изборите се въвеждат 
допълнителни социални осигуровки и се увеличават 
пенсиите. Цените веднага литват нагоре. Министър-
председателят (Янукович)  обяснява това с наглостта 
на търговците. Свръхинфлация, държавната хазна се 
изпразва. Нищо страшно. Победителите не ги съдят, 
за всичко лошо ще бъдат обвинени враговете. 
Янукович обещава, „ако не му попречат”, да увеличи 
двойно заплатите.... No comments.

 

Свикнал да управлява грубо, нагло и безцеремонно, 
Янукович мачка всички наред. Още не е президент, 
но започва разправа с министри и губернатори. Отнася 
се враждебно към ползващия се с популярност сред 
столичани киевски кмет и обещава «всички да минат 
през ситото». След задушевен разговор с него се 
опитва да си подаде оставката ръководителят на 
Службата за безопасност на Украйна (СБУ )  Засилва 
се натискът върху студентството ( което масово е на 
страната на Юшченко), което кара студентите да 
издигнат лозунга: «Ще станем пушечно месо, но 
няма да допуснем до властта един простак». Той 
не действува като политик, а като диктатор. Вместо 
да печели съюзници, той си остава с фалшивите си 
приятели и все още непроявилите себе си врагове:
 интелигенцията, младежта, столицата, силовите структури,
 предприемачите, международното мнение.

 

Янукович не само се отнася към опонентите си като 
към «козли, които постоянно му пречат да живее», 
но даже не намира за нужно да го крие. Неговият 
популизъм демонстрира отношение към народа като 
към управляем механизъм, предназначен за гласуване. 
Въпросът е само в цената – колко струва гласът на 
избирателя? На предизборните срещи раздава 
обещания и подаръци. Обещанията му са извън 
предела на изпълнимото: двойно гражданство с 
Русия и руския език – втори държавен…

 

В Киев са докарани сили, «осигуряващи спокойствие 
и стабилност» - хиляди лица с криминална външност,
 които полупияни в автобусите си очакват  заповеди.  
В навечерието на първия тур на изборите неизвестни 
бандити пребиват с вериги и раняват с ножове десетки 
депутати и привърженици на Юшченко пред ЦИК 
(Централната избирателна комисия) . Самите пострадали 
задържат двама от нападателите, които имат 
удостоверения на милицейския спецназ. Сред 
активистите на младежката отганизация «Пора», 
поставила си за цел провеждането на честни 
избори, започват масови арести. «Пора» 
разгръща палатъчен лагер в киевския район 
«Подол» (далечко е от центъра на Киев)  и 
провежда студентски митинги.

 

Нито явните нарушения на закона  по време на 
първия тур, нито дебилната пропаганда, нито 
поголовния натиск на властта не осигуряват 
победа на Янукович. Официалните резултати 
са 40:40% с минимален превес на Юшченко. 
Успоредното преброяване на гласовете, проведено 
от наблюдателите на опозицията на изборните 
участъци, показва, че той е получил над 50%. 
Социалистът Александър Мороз, който също 
участвува в изборите, получава 6% и отпада 
от по-нататъшната борба. Той призовава 
привържениците си на втория тур да гласуват 
за Юшченко. Да спечели честно изборите властта 
не може, а да загуби честно не иска. Става ясно, 
че Янукович може да стане президент само в 
резултат на още по-мащабна афера. 
Социологическите анкети сред населението
 показват, че 1/3 от него е готова за активни 
протестни действия в случай на фалшификация 
на резултатите от втория тур. Това не безпокои 
властта. Не за първи път фалшифицира…

 

Опиянените от безнаказаността си стопани на 
страната и съдбите на хората отдавна са се 
откъснали от обкръжаващата ги реалност. 
Напрежението расте. Низините вече не искат 
да живеят по старому, върховете губят 
възможността да управляват по старому.
Но нито едните, нито другите като че ли 
не разбират това докрай…

 

Време е!

 

В навечерието на втория тур президентът 
се обръща към крепостните си поданици със 
заявлението, че «революция няма да има» и 
че «властта никога няма да допусне 
политическата логика…да бъде диктувана 
от едно агрессивно малцинство». Заплахите 
на Кучма показват неговия страх. Заявленията, 
че «властта е силна като никога» са 
предназаначени по-скоро за самоуспокоение. 
Така повече не може да се живее.

 

За пръв път за всичкото постсъветско време 
противостоянието Ние и Те стигна до конкретни 
действия. Те стоят в своите административни 
крепости зад високите огради и въоръжената 
охрана. Ние не сме въоръжени, но с нас са 
Бог и Истината. Те ни насилват нагло и 
цинично и искат обяснения в ответна любов. 
Ние сме пълни с гняв и все още сдържано 
протестираме. Те не искат да го забележат. 
Ние викаме «Ющенко» на принудителните
 митинги в подкрепа на Янукович (студенти 
и служещи бяха насилствено събирани на 
такива митинги, в случай на отказ – изключване 
или уволнение. Имаше и изключени студенти, и 
уволнени от работа) Те от екраните и 
високоговорителите заливат с лайна нашите 
мозъци. Ние заливаме с боя биг-бордовете с  
физиономията на нагло хилещия се престъпник, 
който утре ще трябва да служи 
за пример на нашите деца.

 

Те Ни обявиха война. Ние разгърнахме масово 
партизанствуване. Те са облепили всичко със 
своята пропаганда. Ние нелегално печатаме и 
лепим отгоре своята, раздаваме самиздатовски 
листовки и карикатури, навсякъде вързваме 
оранжеви лентички. Те са господари в пресата и 
ефира. Ние използувахме Интернета, 
джиесемите (това наистина бяха единствените 
източници на достоверна информация за това 
какво става в Киев), графити по стените: 
ВРЕМЕ Е! Познаваме своите по оранжевия 
цвят: ние с теб сме от една кръвна група – 
Ти и АЗ!

 

Настроенията стремително се сменят:

- Безнадеждно е: какво да се прави, 
силата е на тяхна страна, все едно ще ни смачкат.

- Възмущение: нима и занапред так ще бъде, 
колко още ще живем така позорно?

- Прозрение: Господи, та товае последният 
шанс, после Те няма  да Ни питат.

- Решимост: не, в Тяхната страна за Мен 
няма място, или Те Нас, или Ние Тях…

И ето че е мината невидимата граница: Край! 
Не знам останалите, но аз няма да им се дам. 
Това не е Тяхната страна, това е Моята  страна, 
Нашата Украйна. Ще стане така, както искаме 
Ние,а не тези бандити.

Стига!

следва

Юрий Голенко е личност и автор от класа, а преводът е великолепен! Настръхнах, докато четях... И мисля, че започвам да разбирам какво представлява Украйна или, по-точно казано, какво е представлявала по времето на оранжевата революция. Разбира се, има и чисто политически елементи в дневника, които не винаги са в хармония с дискретната интимност на един дневник, но без тях очевидно не може... Изключителна благодарност на roksolana за нейната идея да преведе и публикува части от този уникален документ, за нейният хуманен труд!
Мога да завърша само с една дума - БРАВО!